Топология
From Wikipedia, the free encyclopedia
Топологията (на гръцки: τόπος – място и на гръцки: λόγος – учение, наука) е раздел в математиката, произлизащ от геометрията,[1] който изучава непрекъснатостта, особено тези свойства на телата в пространството, които остават непроменени при деформации и за разлика от геометрията не изследва метричните им свойства. Тя изследва инвариантните топологически изображения (известни още като хомеоморфизми) – начините, по които фигурите се деформират, без да променят основните си елементи.[2]