![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/96/Tina_Turner_50th_Anniversary_Tour.jpg/640px-Tina_Turner_50th_Anniversary_Tour.jpg&w=640&q=50)
Тина Търнър
американско-швейцарска певица, авторка на песни и актриса / From Wikipedia, the free encyclopedia
Тѝна Тъ̀рнър (на английски: Tina Turner) е американска поп и рок певица и киноактриса. Родена е като А̀на Мей Бу̀лък (Anna Mae Bullock) на 26 ноември 1939 г. в Нътбуш (в щата Тенеси), САЩ.
Тина Търнър Tina Turner | |
американска певица и киноактриса | |
![]() Тина Търнър през 2009 година | |
Родена | Ана Мей Булък
26 ноември 1939 г.
|
---|---|
Починала | |
Етнос | афроамериканци |
Религия | Будизъм |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Tina Turner |
Стил | рок, поп, арендби, соул |
Инструменти | вокал |
Глас | контраалт |
Активност | 1956 – 2009 г. 2020 – 2023 г. |
Лейбъл | „Кепитъл“, EMI, „Парлофон“, „Върджин“ |
Участник в | „Айк и Тина Търнър“, Kings of Rhythm, Beyond |
Семейство | |
Съпруг | Айк Търнър (1962 – 29 март 1978) |
Деца | 4 |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | www.tinaturnerofficial.com |
Тина Търнър в Общомедия |
Кариерата ѝ продължава над половин век и тя получава широко признание и множество награди. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. Родена и израснала в американския Юг, получава швейцарско гражданство през 2013 г.
Започва кариерата си като музикантка в средата на 50-те години, когато е наета като вокалистка на група „Кингс ъф Ритъм“ („Кралете на ритъма“) на Айк Търнър. Първите ѝ записи са през 1958 г. под името Литъл Ан (Малката Ан). Представена е на публиката под името Тина Търнър през 1960 г. като членка на „Айк енд Тина Търнър Ревю“. Успехът идва с поредица от големи хитове, отнесени към дуото, включително A Fool in Love („Влюбена глупачка“), River Deep – Mountain High („Дълбоко колкото река – високо колкото планина“, 1966), Proud Mary („Гордата Мери“, 1971) и Nutbush City Limits („Покрайнините на Нътбуш“, 1973). В автобиографията си I, Tina („Аз, Тина“) от 1986 г. разкрива няколко случая, в които понася сериозно домашно насилие от Айк, преди да се разделят през 1976 и разведат през 1978 г. Израства като баптистка, но сменя вярата си с будизма през 1974 г. По-късно споделя, че факторът, който я уравновесява през трудните времена, са религията и песнопението „Наму-мьохо-ренге-кьо“ (на японски: 南無妙法蓮華経, транслитерация по Хепбърн: Namu myōhō renge kyō), което е препратка към Лотосовата сутра.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Tina_Turner_1970.jpg/640px-Tina_Turner_1970.jpg)
След развода си с Айк Търнър изгражда наново кариерата си чрез изпълнения, макар че отначало има трудности при оставянето на отпечатък върху музикалните класации като солова изпълнителка. В края на месец май 1981 г. гостува в България. Изнася концерти в София (в зала „Универсиада“), Пловдив (в Летния театър), Бургас (два поредни в зала „Изгрев“) и Варна (в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта).[1] В столицата участва в предаването „Всяка неделя“, в което дава интервю за Янчо Таков. Записва и рецитал, излъчен по време на новогодишната програма на Българската телевизия в края на годината,[2] а междувременно „Балкантон“ издава и дългосвиреща плоча с нейни песни.[3][4] В нейна памет навръх рождения ѝ ден през 2023 г. е поставена посмъртно почетна „Звезда на славата“ във фоайето на бургаската зала.[5][6][7]
През следващите години се завръща с нова поредица от хитове, започвайки със сингъла Let's Stay Together („Нека останем заедно“) от 1983 г., последван от издаването през следващата година на петия ѝ солов албум Private Dancer („Частна танцьорка“), носещ успехи по цял свят. Заглавието на най-успешния сингъл от него – What's Love Got to Do with It („Какво общо има любовта с това“) – е използвано по-късно като заглавие на биографичния игрален филм от 1993 г., адаптиран по нейната автобиография.
Освен като музикален творец Търнър се радва на успех и в киното. Играе роля в рок мюзикъла от 1975 г. „Томи“ и главната роля в блокбъстъра „Лудия Макс 3“ с Мел Гибсън, както и кратка поява в „Последният екшън герой“ от 1993 г.
Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Определяна е като най-успялата жена в рока със своите осем награди „Грами“ и за продадените си концертни билети повече от всеки друг солов изпълнител в историята. Общите продажби на албумите и синглите ѝ наброяват около 100 милиона бройки по света.
През 2008 г. се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод 60-годишния си юбилей. Турнето ѝ се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 и 2009 г. Списание „Ролинг Стоун“ я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.