Терморегулация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Терморегулация е способността на организма да поддържа телесната си температура в определени граници, дори когато обкръжаващата температура е много различна. Вътрешната терморегулация е аспект на хомеостазата – състояние на динамична стабилност на вътрешните условия на организма, поддържано далеч от топлинно равновесие с околната среда.[1] Ако тялото не може да поддържа нормална температура и тя се повишава значително над нормалното, възниква състояние, наречено хипертермия. При хората това се случва, когато тялото е изложено на постоянни температури от около 55 °C, а при продължително излагане (над няколко часа) на тази температура смъртта е почти неизбежна. Противоположното състояние, когато телесната температура падне под нормата, се нарича хипотермия. Това се случва, когато хомеостазисният контролен механизъм на топлина в тялото е в неизправност, което кара тялото да губи топлина по-бързо, отколкото я произвежда. Нормалната телесна температура на човека е около 37 °C и хипотермия настъпва, когато тази температура се понижи под 35 °C.[2] Обикновено причинена от продължително излагане на ниски температури, хипотермията се лекува чрез методи, целящи да повишат телесната температура към нормалните граници.[3]
Получаването на точни данни за температурата на животните става възможно едва след изобретяването на термометъра. Тогава се откриват и локалните разлики, тъй като производството на топлина и загубата ѝ варират значително в различните части на тялото, въпреки че циркулацията на кръвта спомага за постигането на средна температура във вътрешните части. Следователно е важно да се идентифицират части на тялото, които най-близко отразяват температурата на вътрешните органи. Също така, за да могат резултатите да са сравними, измерванията също трябва да бъдат провеждани под сравними условия. Традиционно, ректумът се счита, че най-точно отразява температурата на вътрешните органи, а в определени случаи или видове, това може да и вагината, уретрата или пикочния мехур.[4]
Понякога, температурата на урината, докато излиза от уретрата, може да се използва за измерване на телесната температура. По-често, температурата се измерва в устата, подмишниците или ушите.[4]
Някои животни изпитват различни форми на състояние на покой, при които терморегулационният процес временно позволява на телесната температура да спадне и така да се спести енергия. Примерите включват хибернация при мечките и анабиоза при прилепите.