![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4e/Plates_tect2_bg.svg/langbg-640px-Plates_tect2_bg.svg.png&w=640&q=50)
Тектонска плоча
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тектонските плочи са големи участъци от земната кора, вклрючително и под океаните, от типа на платформите, но с много по-млада възраст, където нагънатия фундамент (за разлика от щитовете) е покрит със седиментен чехъл със значителна мощност (1 – 16 km). Тектонските плочи обикновено са усложнени от многочислени и разнообразни структури – синеклизи, антиклизи, сводови издигания, падини и др. Първи, който въвежда термина тектонска плоча е немският геолог Едуард Зюс през 1885 г.[1]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4e/Plates_tect2_bg.svg/640px-Plates_tect2_bg.svg.png)
Тектонските плочи са в постоянно движение, предизвикано от физичните процеси, които протичат под земната кора, т.е. в мантията. Това явление е известно под термина Тектоника на плочите. Тази сила е основополагаща за формирането облика на повърхността на планетата Земя.
Тектониката на плочите се характеризира с „отдалечаване“ и „сближаване“. Отдалечаването се появява, когато две плочи се отдръпват една от друга и се формира нова кора, която излиза на повърхността. Сближаването се появява, когато две плочи се сблъскат и краят на едната се пъхне под другата, изчезвайки в земната мантия.
Земната повърхност е изградена от два типа земна кора; по-тънка, характерна за океанското дъно, която достига до 8 km дебелина, и по-масивна, изграждаща континентите, с дебелина до 40 km.