Тежък крайцер
подклас артилерийски крайцер / From Wikipedia, the free encyclopedia
Тежък крайцер е подклас артилерийски крайцери, строени от 1916 г.[~ 1] до 1953 г. Терминът „тежък крайцер“ е официално въведен с Лондонския морски договор от 1930 г. за отличаването им от по-малките леки крайцери, въоръжени с артилерия с калибър не по-голям от 155 mm. До 1930 г. тежките крайцери се наричат „вашингтонски“. Стандартната водоизместимост на тежките крайцери е ограничена на 10 хил. английски тона, а калибърът на артилерията на 203 mm. В системата на морските въоръжения тежките крайцери заемат междинно място между леките и линейните крайцери. В много страни, в частност в Германия и СССР, съществуват или се проектират тежки крайцери, съществено различни от международния стандарт. Тежките крайцери са важна част от флотовете на всички водещи морски държави и вземат активно участие във Втората световна война. След нейния край малък брой единици са съхранени във флотовете на Аржентина, Испания и САЩ. Последните кораби от този клас са отписани през 1991 г., след дълго пребиваване в резерв[1].
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 41 минути. |