Тамплиери
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тамплиери (на френски: templiers от „temple“ – храм, „храмовници“) или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм са членове на военен духовно-католически рицарски орден, основан в Светите земи, Храмов хълм в Йерусалим [2][3] през 1119 г. от група рицари, начело с Юг дьо Пайен, след Първия кръстоносен поход[4][5]. Разпуснат е през 1312 г.[6]
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедичен стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тамплиери | |
тамплиерски кръст | |
Пълно име | Бедните рицари на Христос и Соломоновия храм |
---|---|
Латинско име | Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici |
Друго име | рицари на Храма, храмовници |
Подчинен на | римския папа |
Църква | Римокатолическа църква |
Покровител | Св. Бернар от Клерво |
Основател | Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер |
Дата на основаване | Според различните теории 1099; 1118; 1123 и 1125 |
Тип | духовно-рицарски орден |
Функция | защита на поклонниците |
Участие в | Кръстоносните походи |
Отличителни знаци | бяла мантия с червен кръст |
Численост | 150000 – 200000, 32% от които били рицари[1] |
Известни ръководители | Юг дьо Пайен, Еврар дьо Бар, Жак дьо Моле |
Тамплиери в Общомедия |
През 12-13 век орденът е много богат, на него принадлежат обширни земеделски владения на територията на Палестина и Сирия, както и в Европа. Орденът притежава също така църковни и юридически привилегии, дадени от римския папа, на който орденът е непосредствено подчинен, както и монархиите, на чиято земя има владения и недвижими имоти. Орденът често изпълнява функциите на военна защита на държавите, създадени от кръстоносците на Изток, въпреки че основните им цели, декларирани при учредяването, са защита на поклонниците, идващи в Святата земя[7].
Tамплиерите са тясно свързани с кръстоносните походи, където са най-добрите военни дейци. Със своите специфични бели мантии и червени кръстове, те се отличават със смелост и ум[8]. Когато Светата земя е загубена, подкрепата за ордена намалява значително[9]. Слуховете за тайната церемония по инициирането на тамплиерите създават недоверие и кралят на Франция Филип IV - дълбоко задлъжнял към ордена, се възползва от това недоверие, за да ги унищожи и да изтрие дълга си. През 1307 г. много от членовете на ордена във Франция са арестувани, изтезавани и принуждавани да дават фалшиви признания и покаяния или изгорени на клада[10]. Папа Климент V разпуска ордена през 1312 г. под натиска на крал Филип.