Таксидиот

Таксидиот (от новогр. ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир. Същевременно таксидиотът изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани най-вече с християнската религия. Според архимандрит Климент Рилец „изпращането на един манастирски брат за духовник (таксидиот) става след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост“, т.е. за тази мисия са определяни ерудирани и добре подготвени свещенослужители. Таксидиотската служба е най-разпространена по времето на Османското владичество и най-вече през Възраждането.

Таксидиотът е монах, който пътува и събира дарения за църквата или като Паисий Хилендарски, събирал информация за книгата си. Известни таксидиоти са Йосиф Брадати, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Антим Видински, Иларион Макариополски.^[1]

Като съвременен пример за таксидиот, може да бъде посочен Дядо Добри.

Литературният герой „Рилският монах“ от романа „Железният светилник“ на Димитър Талев е таксидиот (макар да не е упоменат с този термин, а това да е указано описателно). В това произведение, в художествена форма и персонализирано, е представена будителската роля, която имат пътуващите монаси в българското общество преди Освобождението.^[2]

След смъртта на баща си, бъдещият български революционер Васил Левски, заживява и приема послушнически сан при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора (живее при него в периода 1855-1861 г.). Левски го придружава в таксидиотската му мисия в Ст. Загора през 1855-1858 г. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир бъдещият апостол е подстриган за монах, а на следващата, 1859 г., е ръкоположен от пловдивския епископ Паисий в чин йеродякон.^[3]