![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Offor_Destiny.jpg/640px-Offor_Destiny.jpg&w=640&q=50)
Съдба
From Wikipedia, the free encyclopedia
Съдба е съвкупността от всички събития и обстоятелства, считани за предопределени в битието на човек, народ и т.н. и др.; предопределение на събития, действия; по-висша сила, която може да се сравни със силите на природата или божество; Древните гърци персонифицирали съдбата в Мойрите (Клото, Лахезис, Атропос), Тюхе, Ата, Адрастея, Ананке; древните римляни – в техния вариант на Мойрите – Парките (Nona, Decim, Morta); Норните са мойрите в скандинавската митология.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/John_william_waterhouse_destiny.jpg/640px-John_william_waterhouse_destiny.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Offor_Destiny.jpg/320px-Offor_Destiny.jpg)
Съдбата е една от ключовите и универсални категории в човешката култура, митологема и онтологема описваща фундаменталните взаимоотношения между човека и света. Изразява вековния опит да се дефинират „сили, които управляват световния ред и човешкото поведение“ [1].
Трите основни характеристики на съдбата: тоталност, непознаваемост и независимост от човешката воля, „съдбата е нещо, което движи всичко и в същото време е непознаваемо“ [2]. От една страна, „съдбата не се счита за никого или за нищо“, от друга страна, „съдбата, с цялото крайно отчуждение от онези, които са под нейното влияние, е въпрос за всички“ [3]. Така съдбата е външна сила, която свежда човешката личност до универсална безличност. Характеристиките на съдбата са като цяло отрицателни: мрачна, безсмислена, безмилостна, унищожителна, неизбежна, сляпа [4]. Тези характеристики съответстват на вида на съдбата, в която се явява на човека: смърт,Страшен съд, божествена воля, сляп шанс, хаос.
Изследователите определят пет функции на съдбата: разпределител, играч, режисьор, кредитор, съдия [5]:
- Разпределител (Дистрибутор) – това са гръцки мойри / римски парки. Те случайно и сляпо разпределят възможни варианти на живота. В действията им няма логика, но има много хаос, затова са женски образи [3]. Всеки човек получава от тях своя дял (част).
- Съдбата като играч – това също е предимно женски образ: Тюхе, Fortuna. Тя се отличава с непостоянство, случайна прищявка, избор на фаворити и нечестива подигравка с постоянни губещи. „Късметлии/ каръци“ – така човек описва влиянието върху живота на този вид съдба.
- Съдбата – Режисьор; рационална, имаща цел (сценарий) на действията си. Всеки човек получава роля от тази съдба в световната пиеса: главните роли са за героите, за посредствените – масовка. Това е предопределението.
- Съдбата – Кредитор е най-хуманна. Тук мисията е заменена от призвание, човек получава подарък с условието да се разпорежда правилно с него. Ако това се случи, съдбата е благоприятна за човека: той е изпълнил задачата си, но човекът не е губещия, защото е реализирал таланта си.
- Съдбата като съдия също съди човек по неговите действия. Това често се прави не по законите човешки, а небесни, които човек не може да знае. Следователно има случаи, когато известен праведник получава наказание и грешникът получава награда. И все пак именно последните две лица на съдбата са най-съвместими със свободната воля [5].