![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/%2522The_School_of_Athens%2522_by_Raffaello_Sanzio_da_Urbino.jpg/640px-%2522The_School_of_Athens%2522_by_Raffaello_Sanzio_da_Urbino.jpg&w=640&q=50)
Схоластика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Схола́стиката (на гръцки: σχολαστικός – академично училище) е систематична средновековна философия (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети. Представлява синтез между ортодоксалното християнство и логиката на Аристотел. Основава се на търсенето на взаимовръзка между вярата и знанието.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/%22The_School_of_Athens%22_by_Raffaello_Sanzio_da_Urbino.jpg/640px-%22The_School_of_Athens%22_by_Raffaello_Sanzio_da_Urbino.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/59/Augustins_-_Saint_Jean_Chrysostome_et_l%27Imp%C3%A9ratrice_Eudoxie_-_Jean_Paul_Laurens_2004_1_156.jpg/640px-Augustins_-_Saint_Jean_Chrysostome_et_l%27Imp%C3%A9ratrice_Eudoxie_-_Jean_Paul_Laurens_2004_1_156.jpg)
Схоластиката съставя т.нар. сборници Сума (всеобхватен Компендиум) по един или друг религиозен въпрос и се характеризира със задълбочено проучване на този въпрос, изследвайки и изучавайки систематично всички възможни негови аспекти, след което излиза с опровержения на нетрадиционните възгледи по въпроса. За схоластиката е типична високата култура на цитирания (позовавания) на авторитети.
Цел на схоластиката е доказване съществуването на Бог на неверниците. В този контекст централен е проблемът за универсалното отношение между частното и общото, т.е. възможно ли е индивидуалното спасение на душата или винаги есхатологията е обща.
Теофраст първи употребява термина σχολαστικός в писмо до своя ученик Фаний[1]. В Древна Гърция възниква схоластично интелектуално философско течение. Схоластици в Древна Гърция и Древен Рим, а и в Средните векове, са наричани хората, които преподават. Преди появата на първите университети в Европа учениците ходят от място на място да си търсят преподавател в учебни центрове (например Гийом от Тир се обучава при схоластиците в катедралното училище към Храма на Божи гроб, а след това отпътува да продължи образованието си в Болоня и Париж). Най-прочутите учители са онези, които най-убедително печелят философски спорове, а основният въпрос, по който се спори, е този за универсалиите.
Много от римляните наричат Цицерон схоласт, след като започнал да изучава древногръцка философия, но това му прозвище е повече за означението му само като теоретик, с цел да му подскаже, че пропуска значението на практиката и практическото обучение за доказване на теоретичните си постановки, прилагайки ги в практиката, т.е. априори.
По своя характер схоластиката е религиозна философия, която не допуска свободни спекулативни интерпретации по въпроси, отнасящи се или засягащи религиозните и морални категории на средновековното общество. Повлияна е от късната древногръцка философия по отношение на понятията и начин на разсъждение, които налага върху християнското учение. Средновековната схоластика е правоприемник на патристичната философия.
Схоластиката и схоластите са натоварени с отрицателна конотация в ново време и особено след рухването на Стария ред във Франция, а и в Европа.