Суецка криза
From Wikipedia, the free encyclopedia
Суецката криза, също наричана Операция Кадеш или Синайска война (в арабския свят позната и като Тристранната агресия), е нахлуването в Египет от Израел, Великобритания и Франция в края на 1956 г. Целта е да се въведе контрол на Запада в Суецкия канал и да се премахне египетския президент Гамал Абдел Насер, който е национализирал канала.[1] След началото на сраженията, политически натиск от САЩ, СССР и ООН води до изтеглянето на войските на трите страни. Това унижава Великобритания и Франция[2] и заздравява позицията на Насер.[3][4]
Тази статия е със спорна неутралност. |
Суецка криза | |||
Студена война Арабско-израелски конфликт | |||
Повреден египетски танк в Синай. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 29 октомври – 7 ноември 1956 г. | ||
Място | Ивицата Газа и Египет | ||
Резултат | Военна победа за Коалицията Политическа победа за Египет | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Суецка криза в Общомедия |
На 29 октомври Израел нахлува в Синай. Великобритания и Франция издават съвместен ултиматум за прекратяване на огъня, който бива игнориран. На 5 ноември Великобритания и Франция приземяват парашутисти покрай Суецкия канал. Египетските сили са победени, но блокират канала за превоз на стоки. По-късно става ясно, че израелското нападение и последвалата англо-френска атака са били планувани предварително от трите държави.
Трите съюзника достигат военните си цели, но каналът е неизползваем. Голямо политическо напрежение от САЩ и СССР водят до изтеглянето на войските им. Американският президент Дуайт Айзенхауър предупреждава Великобритания да не започва война и впоследствие заплашва със сериозни щети по британската финансова система като продава британските лири на американското правителство. Историците заключват, че кризата „слага край на британската роля като голяма световна сила“.[5][6] Суецкият канал е затворен от октомври 1956 г. до март 1957 г. Израел постига някои от целите си като постига свобода за корабна навигация през Тиранския проток, който Египет е блокирал за израелски доставки от 1950 г.[7]
В резултат на конфликта Обединените нации създават миротворителна сила (UNEF), която да охранява границата между Египет и Израел, британският министър-председател Антъни Идън подава оставка, канадският министър на външните работи Лестър Пиърсън печели нобелова награда за мир, а СССР вероятно се осмелява да нахлуе в Унгария.[8]