български писател From Wikipedia, the free encyclopedia
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е плодовит българскиписател и етнограф, политик и общественик от началото на XX век. Известен е като Последния възрожденец. Той е сред основателите на Съюза на българските писатели в 1913 г. и негов председател (1941 – 1944).[2]
Quick Facts Роден, Починал ...
Стилиян Чилингиров
български писател
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). През периода 1941-1944 г. е председател на Върховния читалищен съюз.
След 9 септември 1944 г. творчеството му, обхващащо произведения с публицистична и историческа тематика, в областта на изкуствознанието, както и детска литература, поезия и пътеписи, е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“ и извадено от учебните програми, въпреки че книгите му продължават да се издават, а синът му съхранява и подрежда писателския му архив.
През 1955 г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар.
Умира в София на 23 ноември 1962 г.
На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
Паметна плоча на мястото на дома му на бул. „Княз Дондуков“, София
Надгробният камък на Стилиян Чилингиров в Централните софийски гробища
Блянове и тъги. Стихотворения, 1901, 48 с.
Букетче. Стихотворения за деца, 1901, 23 с.
Един учител-поет - Харалан Ангелов. Литературен портрет, 1902, 9 с. (псевдоним С. Спартански)
Харалан Ангелов. Принос към нашата доосвободителна поезия, 1905, 124 с.
Еднаж да съмне. Стихотворения, 1907, 63 с.
Крилата тежат (Драматически разказ в 1 действие), 1909, 16 с.
Христо Д. Максимов като педагог, 1909, 56 с.
Крали Марко. Драматична поема, 1911, 16 с.
Илия Р. Блъсков. Материали за живота и дейността му, 1913
Австрия или Русия? 1914, 60 с.
Песен за селяка. Поема, 1914, 179 с.
Кинематографът – частен или обществен, 1915, 39 с.
Моят рапорт. Едно мнение за уредбата на Народната Библиотека. 1915, 12 с.
За род и чест. Стихотворения, 1916, 115 с.
Добруджа и нашето Възраждане. Културно-исторически издирвания, 1917, 259 с.
Една автобиографична бележка на Васил Друмев – митрополит Климент, 1917
Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания, София, 1917, с. 256; изд. на фр. в Лозана, 1917
Принос към възраждането на Добруджа, София, 1917, с. 22
Стефан Караджа. Животописни бележки, София, 1918, с. 32
Не бил достоен. Битова драма в 3 карт., София, 1918, с. 107
Сръбско-Българските отношения от най-старо време до днес, София, 1918, с. 204
Партиите и националният погром, 1919, с. 124
Първи стихотворения на Вазова, 1920 (юбилеен сборник „Ив. Вазов – живот и творчество“)
Равна Добруджа. Пътни бележки и впечетления, 1920, с. 172
Тарас Шевченко на български (сборник в чест на Ив. Д. Шишманов по случай 30-годишната му научна дейност), 1920, с. 73
Владо Булатов. Роман в сонети, 1922, с. 299
Васил Левски. Живот и революционна дейност (по случай 50 г. от смъртта му), 1923, с. 61
Ранни Камбани. Стихове за деца и младежи, 1923, с. 64
Причини за Сръбско-Българската война 1885, 1924, с. 46
Хляб наш насущний. Роман, 1926, с. 240
Рибният буквар на П. Берон, 1927, с. 56
От малък воин до велик художник и мъдрец, 1928
Това което видях... Спомен, 1928, с. 8
Шинел без пагони. Роман, 1928, с. 286
Любен Каравелов. Принос към кризата в неговата душа (1929–1939), с. 16
Прослава на Сава Ж. Дацов за неговата 50-годишна стопанска и обществено-книжовна дейност, 1929, с. 144
Пътни бележки и впечетления, 1929, с. 112
Тилилей свири. Стихотворения за деца, 1929, с. 48
Тъй ми се стори. Разкази, 1929, с. 96
Читалищата след Освобождението, 1929, с. 23
Българските читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане, 1930, с. 683
Малкият спестовник. Разказ, 1930, с. 36
Сърбите и ние, 1930, с. 115
Моста на Струма. Балада-драма в четири картини, 1930, Българска мисълъ, V, С. 1931
Деца на Ада. Роман, 1932, с. 195
Против чуждите училища, 1935, с. 100
Птички. Стихотворения за деца, 1935, с. 16
Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София,1935.с. 196.
Слънчова мъка. Стихотворения за деца, 1935, с. 48
Невиждан враг. Роман, 1936, с. 136
Великден. Стихове за деца, 1937, с. 16
На война с Шуменци. Разкази, 1937, с. 96
Панайот Волов. Биография, 1938, 32 с.
Детски дни. Педагогически разкази, 1938, 95 с.
Какво е дал българинът на другите народи, 1938, 132 с.
Рибена кост. Роман, 1938, 300 с.
Всезнайко. Разкази за деца и юноши, 1939, 180 с.
До коле, о, Господи, 1939, 180 с.
Първите македонски въстания, 1939, 13 с.
Панайот Волов. Животописен опит, 1940, 168 с.
Милкината радост, 1940, 8 с.
Принос към историята на българската просвета в Добруджа, 1940, 20 с.
Чудната кутия, 1940, 31 с.
Жабок с подкови. Наши и чужди приказки, 1941, 60 с.
Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София,1941.с. 158.
Царят на дриплювците. Приказки и разкази, 1941, 16 с.
Възхвала на българския език, 1942, 16 с.
И не въведи нас во изкушение, Кн. 1-2, 1942; Кн. 1, 96 с. / Кн. 2, 97, 186 с.
Майка Богородица. Разкази, 1942, 104 с.
Мидхад паша и земеделските каси, 1942, 72 с.
Хаджи Минчо. Пиеса в пет действия, 1942, 80 с.
„Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация.“ в: в-к Шуменско слово, бр.265 от 01.08.1942 г. до бр.296 от 06.02.1943 г.
Записки по детска литература, 1943, 42 с.
Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация, 1943, 80 с.
Иван Вазов отблизо и далеч, 1953, 152 с.
Моите съвременници. Спомени, 1955, 295 с.
В стария бащин дом. Избрани стихове и разкази за деца, 1959, 79 с.