From Wikipedia, the free encyclopedia
Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лойола, Скендер бег, Тепайволци[1] е български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[2]
Стефан Николов | |
български офицер и революционер | |
Роден |
9 септември 1859 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Награди | „Свети Александър“ Военен орден „За храброст“ |
Стефан Николов в Общомедия |
Николов е роден в българския град Прилеп (днес в Северна Македния) на 9 септември 1859 или на 30 септември 1860 година.[3] В 1880 година завършва Военното училище в София.
Участва в Сръбско българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк. След войната остава инвалид и заради това и заради пословичната му твърдост получава прякора Игнатий Лойола.[4]
Служи в трета пехотна дружина, девета пехотна дружина, 19-и и 6-и пехотни полкове. Става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия. Уволнява се на 3 септември 1900 година и се отдава изцяло на каузата на Върховния македоно-одрински комитет на генерал Иван Цончев. През юли 1901 година в Гърция се запознава с Васил Чекаларов и му казва, че главната му цел е да се сменят задграничните представители на ВМОРО Гьорче Петров и Гоце Делчев.[5]
След разцеплението на комитета застава на страната на генерал Цончев, срещу Борис Сарафов.
В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието,[6] като е началник на въстаническия щаб.[7] Интерниран е заедно с Иван Цончев, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев от българското правителство под натиск от Великите сили.[8]
По време на Илинденското въстание с чета на ВМОК Николов взима участие в сраженията по долината на Струма. В 1905 година отново навлиза с чета в Македония. След Младотурската революция в 1908 година отново заминава за Македония, за да придобие впечатление от резултатите от Хуриета.[9]
След завръщането си в България продължава да работи за македонската революция.[10] Според Ангел Динев към 1912 година Николов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Константин Дзеков (в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско) и Христо Матов (в Скопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Стефан Николов е в Горноджумайско, Малешевско и Сярско. Неговата върховистка групировка има най-силна подкрепа от българското правителство.
Участва в Балканската война като командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение, като се сражава при Малгара и Шаркьой, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота, като се сражава при Кратово, в Осогово и на Повиен.[11][12][13] Кавалер е на офицерския орден „За храброст“ ІІІ степен.[14]
Умира на 12 април 1915 година.[15][16] Михаил Думбалаков го нарича „голям българин и витяз на духа... един от малкото избрани водачи на македонската революционна борба“.[17]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.