български офицер From Wikipedia, the free encyclopedia
Стефан Николов Златарски е български офицер – капитан, руски генерал-майор.
| Стефан Златарски | |
| български офицер | |
| Звание |  |
|---|---|
| Години на служба | 1880 – 1912 |
| Служи на |  Царство България Царство Русия |
| Род войски | артилерия |
| Военно формирование |  • .svg){kind=small} |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Награди |  • .svg){kind=small} • .png){kind=small} |
| Образование | Национален военен университет Академия на Генералния щаб |
| Дата и място на раждане | 30 ноември 1862 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | 1912 г.
|
| Родства | Александър Златарски, Георги Златарски, Васил Златарски |
| Подпис |  |
| Стефан Златарски в Общомедия | |
Роден е през 1862 г. в Търново като 3-ти син на възрожденеца Никола Златарски (1823 – 1875). Братята му са видни строители на следосвобожденска България: Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата на България, проф. Георги Златарски е основоположник на минно-геоложката наука в страната, а проф. Васил Златарски е сред най-големите български историци.
Стефан Златарски избира офицерската професия. Учи във Военното училище в София и след завършването му с отличен успех заминава да продължи обучението си в Михайловското артилерийско училище, Михайловската артилерийска академия и Николаевската академия на генералния щаб.
След завръщането си в България участва с военно звание капитан в Сръбско-българската война (1885), в която е командир на 4-та батарея на 1-ви артилерийски полк. След първоначални неуспехи батареята му все пак успява да изпълни достойно задачата си, за което нейният командир е награден с Орден „За храброст“ IV ст.
Участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър I Батенберг. След провала на начинанието емигрира в Русия, където е приет на военна служба. Служи в различни гарнизони и развива активна военно-научна, преподавателска и публицистична дейност. Служи в Генералния щаб, повишен е във военно звание генерал-майор (1907).
През 1911 година генерал Златарски е награден с орден „Св. Владимир“ III степен.[1]
Копнежът да се завърне в България никога не го оставя и е напът да се реализира. В хода на подготовката на Балканската война (1912 – 1913) българските офицери в емиграция получават амнистия, за да се присъединят с уменията и опита си към Българската армия.
Съдбата му обаче избира друго. След заболяване генерал-майор Стефан Златарски умира в Новгород в навечерието на обявяването на войната, без да види отново Родината си, която е напуснал преди 25 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
