български машинен инженер From Wikipedia, the free encyclopedia
Стефан Борисов Воденичаров е български машинен инженер, учен и академик на БАН, между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 г.[1] е министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов [2].
Стефан Воденичаров | |
Министър на образованието, младежта и науката | |
Мандат | 6 февруари 2013 – 13 март 2013 |
---|---|
Заместник-министър | |
2010 – 2013 | Милена Дамянова |
2010 – 2013 | Петя Евтимова |
Министър-председател | |
2009 – 2013 | Бойко Борисов |
Предшественик | Сергей Игнатов |
Наследник | Николай Милошев |
Лична информация | |
Роден |
1 септември 1944 г.
|
Починал | |
Националност | България |
Образование | Технически университет, София |
Професия | инженер • академик |
Портал Политика |
Той е председател на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ при БАН в София.
Има висше образование за машинен инженер от Техническия университет в София (1968) със специалност „Технология на металите“. След защита на дисертация е удостоен с научна степен кандидат на техническите науки (днес: доктор) през 1974 г. и доктор на техническите науки през 1998 г. Става доцент през 1989 и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 и за академик на 11 октомври 2012 г.[3]
От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата. Директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.[4]
Основните направления на научната и научно-приложната му дейност са[5][3]:
Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.
Стефан Воденичаров е ко-директор на 2 работни срещи на НАТО за върхови научни изследвания. Той е председател на Организационния комитет и домакин на 9 международни конференции; представител на България в „Land group 9 – NATO“; оценител на III и IV Рамкови програми на ЕС; експерт на Международната Агенция за Атомна енергия. Член е на организационни и програмни комитети и ръководител на секции на 36 научни форума в чужбина и България. Участвал в редица експертни органи в България, като Комисията за ядрена безопасност към Агенцията за ядрено регулиране, Съвета за образование и наука към Президента на Република България; Междуведомствения съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерски съвет и др.[6][7][8]
През 2008 г. е избран за председател на Съвет по икономическа политика към Българската стопанска камара [9]. Стефан Воденичаров оглавява и дава името си на инициативния комитет на левицата за изграждане на АЕЦ, който събира подписите, представени в НС, за провеждане на референдума на 27 януари 2013 г.
След като на 28 януари 2013 г. Сергей Игнатов подава оставка като министър на образованието, младежта и науката, Стефан Воденичаров е предложен за министър.[10] На 6 февруари 2013 г. полага клетва в Народното събрание като министър на образованието, младежта и науката. Заявява, че няма да напусне БАН като неин председател, въпреки това, а ще бъде в неплатен отпуск [11]. Според министъра на финансите Симеон Дянков, акад. Воденичаров ще води добре Фонд „Научни изследвания“, въпреки скандалите покрай некоректно усвояваните пари от фонда в института на акад. Воденичаров (вж по-долу скандали) [12]. На 10.11.2015 Инициативен комитет издига кандидатурата му за президент [13] Впоследствие тя отпада. В края на януари 2017 се пуска слух, че Ст. Воденичаров е един от най-вероятните кандидати за служебен премиер. До последно това изглежда вероятно, но накрая президентът Радев назначава проф. Огнян Герджиков.[14] На 21 януари 2020 г. той и още група учени общественици, сред които акад. проф. Георги Марков създават национално сдружение „Единение“[15]
Акад. Воденичаров се застъпва за развитие на българо-руските отношения в науката, в началото на своето председателстване на БАН, на 30 януари 2013 г. акад. Воденичаров се среща с посланика на Русия в България, като заявява, че ще работи за „бъдещо сътрудничество в областта на науката, иновациите и технологиите“.[16]
По време на председателстването на акад. Воденичаров на БАН и оглавяването му на Института по металознание към него са прехвърлени 108 750 лв. от Фонд „Научни изследвания“[17]. Според данните на финансовата инспекция парите са спечелени от института, но има нарушения на процедурата и те е трябвало да бъдат върнати. Проверката на ревизорите за работата на фонд „Научи изследвания“ през 2008 и 2009 г. показва още, че учените от института са харчили пари в нарушение на Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника за работата на фонда [17].
На 14 ноември 2015 г. в качеството си на председател на БАН дава орден на вселенския патрирах Вартоломей, в качеството му на защитник на околната среда, миротворец и радетел за единение между религиите[18][19]. Визитата на вселенския патрирах идва, непосредствено след като е поканен от президента Плевневлиев, за да получи поредното почетно звание. Скоро след церемонията патриарх Вартоломей прави скандално изказване[20], че „България трябва да върне на Гърция, църковните ценности, заграбени от българските войни от храмовете по Беломорието, и които“ според неговите твърдения, „принадлежат на гърците“. Това изказване предизвиква силна обществена реакция и патриархът е изгонен. Реакцията срещу Вартоломей се отразява и на акад. Воденичаров, който към този момент е предложен от Инициативен комитет за евентуален бъдещ президент и рязко сваля шансовете му.
Носител е на редица отличия, сред които[7]:
На 18 май 2023 в БАН е излъчен документалния филм "Академик на духа" с режисьор Петко Горанов, посветен на Ст. Воденичаров[23]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.