From Wikipedia, the free encyclopedia
Стерю (Стерьо) Питу Гулев е паравоенен активист по време на Българското управление в Македония през Втората световна война.
Стерю Гулев | |
български активист | |
Роден |
1903 г.
|
---|---|
Починал | 6 октомври 1944 г.
|
Семейство | |
Баща | Питу Гули |
Братя/сестри | Никола Гулев Ташко Гулев |
Стерю Гулев е роден през 1903 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на знаменития Питу Гули – влах по произход, войвода на ВМОРО и герой от Крушовската република по време на Илинденско-преображенското въстание. Братя на Стерю Гулев са Ташко Гулев и Никола Гулев.
След края на Първата световна война и изтеглянето на българската администрация от региона, новите сръбски власти събарят всички паметници, издигнати в памет на Крушевската република, включително и паметника-чешма на Мечкин камен, дори и пирамидата на гроба на Питу Гулев. Синът му Стерю застрелва съборилия пирамидата стражар, за което е осъден на 20 години затвор.[1]
В периода на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Стерю Гулев e избран за кмет (градоначалник) в крушевското село Алданци.[2][3] Сътрудничи на полицията и ръководи местна контрачета.[4]
Самоубива се на 6 октомври 1944 година, непосредствено след като комунистически партизани завземат временно Крушево. Последните му думи са: „Нима пак ще ни мачка сръбски ботуш?“[4]
Оставя 2 дъщери – Евгения и Елена, и доведен син Кочо на съпругата си Люба.[5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.