Стенен гущер

Стенният гущер (Podarcis muralis) е вид гущер, широко разпространен в Европа. Достига дължина от 20 cm.

Стенен гущер

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) семейство: Гущерови (Lacertidae) род: Стенни гущери (Podarcis) вид: Стенен гущер (P. muralis)

Научно наименование

Podarcis muralis (Laurenti, 1768)

Разпространение

Стенен гущер в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение и местообитания

Стенният гущер е разпространен в Средна и Южна Европа с изключение на южните части на Пиренейския полуостров. На север ареалът му достига до южните части на Белгия и Холандия, Западна и Южна Германия, Словакия, Унгария и Централна Румъния до делтата на Дунав. В България се среща в цялата страна до надморска височина 1400 m, по изключение до 2100 m (връх Вежен).

Стенният гущер живее само в скалисти терени, включително изкуствени, като железопътни и пътни насипи, подпорни стени, кариери и други.

Поведение

Стенният гущер е активен през деня и се храни главно с насекоми. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. Снася 2 – 6 яйца в началото на лятото. Малките се излюпват 50 – 60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните.

Източници

1. Podarcis muralis (Laurenti, 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки

• Böhme et al. Podarcis muralis // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2005. Посетен на 31 октомври 2006. (на английски)