From Wikipedia, the free encyclopedia
Стандартният модел е теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици. Стандартният модел не включва гравитацията.
Стандартният модел се състои от следните положения:
Външни параметри за стандартния модел са:
Всички предсказания на Стандартния модел са били потвърждавани експериментално, понякога с фантастична точност от милионни части от процента. Едва напоследък започнаха да се появяват резултати, в които предсказанията на Стандартния модел леко се разминават с експеримента. От друга страна, очевидно е, че Стандартният модел не може да е последната дума във физиката на елементарните частици, тъй като съдържа твърде много външни параметри, а освен това не включва гравитацията. Затова търсенето на отклонения от Стандартния модел е едно от най-активните направления на научните изследвания в последните години. Очаква се експериментите на Големия адронен ускорител (LHC) в CERN да са в състояние да регистрират множество отклонения от Стандартния модел.
Формулировката на обединението на електромагнитното и слабото взаимодействие в Стандартния модел е дело на Стивън Уайнберг, Абдус Салам и Шелдън Глашоу. Първоначалният модел на обединението е бил предложен от Уайнберг през 1967,[1] и завършен с предложения от Питър Хигс модел на спонтанно нарушение на симетрията[2][3][4] който обяснява теоретично произхода на масата на елементарните частици, включени в модела.
След откриването на предсказаните теоретично неутрални слаби токове в ЦЕРН,[5][6][7][8] пренасяни от Z-бозона, Глашоу, Салам и Уайнберг получават Нобелова награда за физика през 1979 година.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.