Ставрополски край

Ставрополски край (на руски: Ставропо́льский край) е субект на Руската Федерация, влизащ в състава на Северокавказкия федерален окръг^[1]. Площ 86 160 km² (45-о място в Руската Федерация, 0,39% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 804 383 души (15-о място в Руската Федерация, 1,91% от цялото население). Административен център град Ставропол. Разстояние от Москва до Ставропол 1621 km.

Ставрополски край Ставропольский край
Субект на Руската федерация
Ставрополски край на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Ставропол
Площ	66 160 km²
Население	2 804 383 души (2017) 42,4 души/km²
Адм. център	Ставропол
Федерален окръг	Севернокавказки федерален окръг
Губернатор	Владимир Владимиров
Часова зона	UTC +3
МПС код	26
Официален сайт	www.stavkray.ru
Ставрополски край в Общомедия

Физикогеографска карта на Ставрополски край

Историческа справка

Първите руски крепости, станали впоследствие градове, възникват в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век: Ставропол (1777 г.), Георгиевск (1786 г.), Будьоновск (1799 г., до 1924 г. Свети Кръст, до 1973 г. Прикумск), Пятигорск и Кисловодск (1830 г.). Краят е образуван на 13 февруари 1924 г. под названието Югоизточна област. От 16 октомври 1924 г. носи името Северокавказки край, от 17 март 1937 г. – Орджоникидзевски край, а от 12 януари 1943 г. – Ставрополски край. До 3 юли 1991 г. в пределите на Ставрополския край влиза Карачаево-Черкезката автономна област, която от 25 декември 1993 г. е отделен субект на Руската Федерация – Карачаево-Черкезка република.

Географска характеристика

Ставрополският край е разположен в централната част на Предкавказието. На запад граничи с Краснодарски край, на северозапад – с Ростовска област, на север и североизток – с Република Калмикия, на изток – с Република Дагестан, на югоизток – с Република Чечения и на юг – с Република Северна Осетия, Република Кабардино-Балкария и Република Карачаево-Черкезия. В тези си граници заема площ от 86 160 km² (45-о място в Руската Федерация, 0,39% от нейната площ).^[2]

Ставрополски край заема централните части на Предкавказието в южната част на Европейска Русия и се простира от Прикаспийската низина на изток до предпланините на планината Кавказ на югозапад. Максимална височина е връх Верхни Джинал, 1542 m, разположен на 10 km югоизточно от град Кисловодск, на границата с Република Кабардино-Балкария. Според релефа Ставрополски край се поделя на пет района: район на предпланините на Кавказ на югозапад, Пятигорски вулканичен район на юг, Ставрополско възвишение (връх Стрижамент, 831 m) на запад и в центъра, Кумо-Маничка падина на североизток и Терско-Кумска низина на изток и югоизток. Като цяло Ставрополският край се характеризира с разнообразни релефни и почвено-климатични условия и постепенна смяна на ландшафтите – от полупустини на североизток до влажни степи на запад.^[2]

Климатът е континентален. В равнинните части зимата е мека, а лятото доста топло. Средна януарска температура -4 °С – -5 °С, средна юлска 22 – 25 °С. Снежната покривка е незначителна (10 – 15 cm) и неустойчива. В западните райони годишната сума на валежите е около 500 mm, а в източните части – до 300 mm. Вегетационният период продължава от 180 до 185 денонощия.^[2]

В Ставрополския край има 225 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 8500 km. По източната част на Ставрополското възвишение преминава главният вододел между водосборните басейни на Азовско и Каспийско море и разделя края почти на две равни части. Към водосборния басейн на Азовско море се отнасят реките Кубан, Егорлик и Калаус (от басейна на Дон) и др., а към водосборния басейн на Каспийско море – реките Терек и Кума със своите малки притоци. Речната мрежа е разпределена крайно неравномерно по територията на края – в предпланинските части на Кавказ тя е гъста, в равнинните части количеството и водността рязко намалява, а в североизточните части практически отсъства. Подхранването е смесено с преобладаване на снежното. Водният режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, сменящо се с лятно маловодие, прекъсвано епизодично от дъждовни прииждания и ясно изразено зимно маловодие. През летния период множество от по-малките реки в края пресъхват. Ставрополският край е покрит с гъста мрежа от напоителни и отводнителни канали, по които се прехвърлят води от Кубан и Терек. Най-големи са: Големия Ставрополски канал, Терско-Кумски канал, Правоегорликски канал, Кумо-Манички канал, Невинномиски канал и др.^[3]

На територията на края има над 3 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 700 km². Повечето от ставрополските езера са солени и горчиво-солени и са временни (само през пролетта). Повечето от тях са реликтови и са разположени в Кумо-Маничката падина. Най-голямото езеро в края е Манич-Гудило на границата с Република Калмикия, което е включено към голямото Пролетарско водохранилище.^[3]

Растителността в равнинните части е степна, развита върху черноземни и кафяви почви. На изток и североизток се увеличава сухотата на климата и почвите стават светлокафяви. По високите участъци на Ставрополското възвишение има масиви от широколистни дъбово-габърови гори върху сиви горски оподзолени почви, редуващи се с ливадно-степни и излужени черноземи. В най-високите южни райони има дъбово-букови гори на височина 800 – 1000 m.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Ставрополски край е наброявало 2 804 383 души (15-о място в Руската Федерация, 1,91% от цялото население).

Народ	Численост през 2002 г., души[4]	Численост през 2010 г., души[5][6]
Руснаци	2 231 759	2 232 153
Арменци	149 249	161 324
Даргинци	40 218	49 302
Гърци	34 078	33 573
Цигани	19 094	30 879
Украинци	45 892	30 373
Ногайци	20 680	22 006
Азербайджанци	15 069	17 800
Карачаевци	15 146	15 598
Туркмени	13 937	15 048
Чеченци	13 208	11 980
Татари	12 988	11 795
Турци	7484	10 419
показани са народите с население над 10 хил. души

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Ставрополски край

В административно-териториално отношение Ставрополски край се дели на 17 краеви градски окръга, 16 муниципални района, 19 града, в т.ч. 9 града с краево подчинение (Георгиевск, Есентуки, Железноводск, Кисловодск, Лермонтов, Минералние Води, Невиномиск, Пятигорск и Ставропол), 10 града с районно подчинение и 7 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ставрополски край край към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Ставропол (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
1. Благодарненски	2471	58 911	гр. Благодарни	31 293	150
2. Ставрополски	277	433 773	гр. Ставропол	433 577
3. Георгиевски	1920	100 518	гр. Георгиевск	69 030	210
4. Есентукски	50	107 104	гр. Есентуки	107 104	213
5. Железноводски	93	52 658	гр. Железноводск	25 203	191	Иноземцево
6. Изобилненски	1935	99 319	гр. Изобилни	38 263	65	Риздвяни, Солнечнодолск
7. Ипатовски	4036	58 581	гр. Ипатово	24 390	120
8. Кировски	1386	71 148	гр. Новопавловск	26 234	258
9. Кисловодски	72	136 688	гр. Кисловодск	129 861	234
10. Лермонтовски	31	24 542	гр. Лермонтов	22 477	190
11. Минералноводски	1443	139 984	гр. Минералние Води	75 974	181	Анджиевски
12. Невиномиски	?	117 676	гр. Невиномиск	117 676	62
13. Нефтекумски	3797	64 329	гр. Нефтекумск	24 841	305	Затеречни
14. Новоалександровски	2015	65 469	гр. Новоалександровск	27 009	110
15. Петровски	2741	74 026	гр. Светлоград	36 935	85
16. Пятигорски	?	213 745	гр. Пятигорск	145 836	196	Горячеводски, Свободи
17. Съветски	2090	61 496	гр. Зеленокумск	35 646	265
Муниципални райони
1. Александровски	2014	47 455	с. Александровское	2747	105
2. Андроповски	2388	34 264	с. Курсавка	11 215	120
3. Апанасенковски	3584	30 820	с. Дивное	13 196	171
4. Арзгирски	3383	24 937	с. Арзгир	14 722	260
5. Будьоновски	3203	115 771	гр. Будьоновск	62 715	220
6. Грачовски	1974	37 706	с. Грачовка	6657	40
7. Кочубеевски	2363	76 978	с. Кочубеевское	25 840	54
8. Красногвардейски	2236	37 718	с. Красногвардейское	14 881	125
9. Курски	3694	54 068	ст-ца Курская	12 045	330
10. Левокумски	4687	39 707	с. Левокумское	9787	270
11. Новоселицки	1724	26 488	с. Новоселицкое	8608	149
12. Предгорни	2047	110 066	ст-ца Есентукская	20 166	210
13. Степновски	1887	21 380	с. Степное	5611	316
14. Труновски	1686	32 356	с. Донское	14 927	51
15. Туркменски	2612	23 782	с. Летная Ставка	4437	140
16. Шпаковски	2363	141 210	гр. Михайловск	87 916	10

Селско стопанство

Отглеждат се зърнени култури и бобови растения, технически и фуражни култури, плодове и грозде, картофи, зеленчуци, рогат добитък, свине, птици. Развито е пчеларството.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	4207[7]	3433,9[8]	3268,9	2851,6[8]	2736,8[9]	2890,5	3051,9[9]

Източници

1. Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Ставрополски край (Ставропо́льский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 31. Социално партньорство – Телевизия [Социальное партнёрство – Телевидение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-368-2. с. 767. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-08 в Wayback Machine. ((ru))
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ставрополски край
3. ((ru)) «Вода России» – Ставрополски край
4. Всероссийская перепись населения 2002 г. Национальный состав населения. Ставропольский край. // Территориальный орган Росстата по Ставропольскому краю. Архивиран от оригинала на 2020-01-31. Посетен на 10 октомври 2011.
5. Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
6. Всероссийская перепись населения 2010 года. Официальные итоги с расширенными перечнями по национальному составу населения и по регионам.: см.
7. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
8. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
9. Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

• ((ru)) Новини и събития от Ставрополския край

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ставропольского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​