Сръбската азбука (на сръбски: српска азбука), или сръбската кирилица (на сръбски: српска ћирилица), е вариант на кирилицата, въведен от сръбския просветител и реформатор на сръбския език Вук Караджич през 1818 г. в резултат на т. нар. вукова реформа.
Тази статия е за съвременната сръбска писменост. За средновековната сръбска писменост вижте босанчица.
| Кирилски азбуки |
|---|
 |
| Славянски: |
| Беларуска |
| Българска |
| Сръбска |
| Северномакедонска |
| Руска |
| Украинска |
| Неславянски: |
| Казахска |
| Киргизка |
| Монголска |
| Таджикска |
| Исторически: |
| Старобългарска азбука |
| Румънска кирилица |
| *Показани са само официалните азбуки на държавите членки на ООН. Подробно тук. |
Първата книга, издадена на сръбска кирилица, е неговият „Сръбски речник“.
Сръбската кирилица е едната от двете азбуки, използвани в съвременния сръбски език. Другата азбука, на която пишат сърбите, е латиницата, по-точно т. нар. гаица, на която пишат и хърватите. Според сръбската конституция от 2006 г. за официална употреба в страната се използват сръбският език и кирилицата.
В края на XVIII век и началото на XIX век в сръбската култура настъпва подем, довел до налагане на народния сръбски език, който постепенно измества от употреба т. нар. славяносръбски език – смесица между църковнославянския език и тогавашния разговорен рашки език. В този процес най-съществена роля изиграват книжовниците във Войводина по военната граница – под властта на Австро-Унгария.
Първият най-значителен опит за реформиране на използваната дотогава азбука е на Сава Мъркал, който изхвърля редица букви от кирилицата, неизползвани в сръбския език, в опит да наложи принципа един звук да отговаря на една буква. Този принцип обаче не може да се проведе последователно с наличните букви от кирилицата, поради което за няколко фонеми се използват двубуквени съчетания: ть, дь, ль, нь и дж.
Отначало Вук Караджич възприема от Сава Мъркал реформираната кирилица и я използва в своята граматика на сръбския народен език, наречена Писменица сербскога іезика (1814). Езиковедът Караджич обаче още тогава използва вместо диграфа ть буквата ћ, позната на по-стари сръбски книжовници, като Доситей Обрадович.
За няколко години Вук Караджич усъвършенства азбуката на Сава Мъркал. Слива знака ь с предходните букви н и л и се получават съвременните сръбски букви њ и љ. За буквата ђ идея му дава епископ Лукиян Мушицки. Буквата џ Вук Караджич заимства от влашките и молдовските ръкописни книги от XVII и XVIII век писани на кирилица. Буквата ј заимства от латиницата.
През 1818 г. Вук Караджич прилага за пръв път така оформената сръбска азбука, като я представя в новата редакция на своята граматика, включена в предговора към неговия Српски рјечник.
Единствената разлика между първоначалния вариант на азбуката на Вук Караджич и съвременната сръбска азбука е липсата на буква х, понеже този звук липсва в диалекта на Вук Караджич. По-късно, в изданието на Сръбски народни пословици от1836 г. Вук Караджич въвежда в употреба и буквата х, с което съвременната сръбска азбука придобива окончателния си вид.
Сръбската азбука, създадена в окончателен вид от Вук Караджич на основата на руската гражданска кирилица, се състои от 30 букви.
| Буква | Изговор | Буква | Изговор |
| Аа | а | Нн | н |
| Бб | б | Њњ | нь |
| Вв | в | Оо | о |
| Гг | г | Пп | п |
| Дд | д | Pp | р |
| Ђђ | джь | Сс | с |
| Ее | е | Тт | т |
| Жж | ж | Ћћ | чь |
| Зз | з | Уу | у |
| Ии | и | Фф | ф |
| Јј | й | Хх | х |
| Кк | к | Цц | ц |
| Лл | л | Чч | ч |
| Љљ | ль | Џџ | дж |
| Мм | м | Шш | ш |
| Кирилица | Латиница | Кирилица | Латиница |
| Аа | Aa | Нн | Nn |
| Бб | Bb | Њњ | Nj nj |
| Вв | Vv | Оо | Oo |
| Гг | Gg | Пп | Pp |
| Дд | Dd | Pp | Rr |
| Ђђ | Đđ | Сс | Ss |
| Ее | Ee | Тт | Tt |
| Жж | Žž | Ћћ | Ćć |
| Зз | Zz | Уу | Uu |
| Ии | Ii | Фф | Ff |
| Јј | Jj | Хх | Hh |
| Кк | Kk | Цц | Cc |
| Лл | Ll | Чч | Čč |
| Љљ | Lj lj | Џџ | Dž dž |
| Мм | Mm | Шш | Šš |
- Михаило Стевановић Граматика српскохрватског језика, Цетиње, 1971, стр. 18 – 21, Рад Вука Караџића на реформи књижевног језика и правописа
- Пётр Дмитриев, Герман Сафронов Сербохорватский язык, Ленинград, 1975, стр. 7 – 10, Произношение и чтение
- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979, стр. 29 – 30, Pismo (grafija) hrvatskoga književnog jezika
- Иля Толстой Српскохрватско-руски речник, Москва, 1976, стр. 694, Азбука
- Е. Иванова Сербский язык для начинающих:
- Сръбската азбука Архив на оригинала от 2006-01-11 в Wayback Machine.
- Сръбската кирилица Архив на оригинала от 2006-01-11 в Wayback Machine.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
