Сравнение

Сравнението е фигура на речта, езиково и стилистично средство за директно съпоставяне на различни обекти^[1] и привидно несвързани термини или категории, приписвайки качествата на единия и на другия. В българския език това става посредством използване на съюзите „като“ и „сякаш“.

Макар метафората също да е форма на сравнение тя е цялостно приписване на новооткрито свойство на един термин, докато сравнението е частично усвояване на определени качества, например:

• (сравнението) „Синът ти е луд като магаре!“ и
• (метафората) „Лудо магаре излезе синът ти!“

Образност

Сравнението е любима форма на писатели и поети, тъй като с малко думи внася богато съдържание.

• Силен като хала.
• Стройна като топола.
• Бърз като стрела.

Ирония

Сравнението се използва често за изразяване на ирония, когато термините се използват, за да се съобщи обратният им смисъл:

• Окат като прилеп.
• Бърз като охлюв.
• Ловък като слон в грънчарница.
• Слабичък като коледно прасе.
• Деликатен като каменарски чук.

Вътрешен хумор

Използването на някои от ироничните сравнения е успешно при намиране на общодостъпна терминология, която да е ясна за слушателя или читателя. Специализираните среди имат иронични сравнения, които не са общодостъпни поради спецификата на терминологията.

• Нежен като чл. 28 от НК.
• Ухае като колония ентерококи.

Стереотипи

Сравнението със стереотипните образи позволяват освен директната информация и богати асоциации, които подсилват разбирането на контекста.

• Тиха като водата.
• Беден като църковна мишка.
• Кисел като оцет.
• Хитър като лисица.
• Яростен като тигър.
• Опасен като смъртта.

Клишета

Много от стереотипните сравнения са си спечелили славата на клишета и онези, които се стремят към добър стил на изразяване, ги ползват с тънка мярка.

Особени видове сравнения

• Отрицателно сравнение
• Разширено (омировско) сравнение

Източници

1. РБЕ