From Wikipedia, the free encyclopedia
Спам (spam) е използване на среда за електронни комуникации за масово изпращане на нежелани съобщения. Най-известната форма на спам е под формата на съобщения с рекламно съдържание по електронната поща. Спамът е използван и с други цели и използвайки други медии, като Usenet, търсачки, уеблогове, ICQ, IRC и SMS.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Спамът, разпространяван чрез услугите за моментни съобщения е по-известен като spim.
Думата придобива популярност след телевизионния скеч „Spam“ на „Летящия цирк на Монти Пайтън“, излъчен за пръв път през 1970 г. Героите на скеча разглеждат меню в заведение за хранене, където почти всяко блюдо съдържа Spam (съкр. от spiced ham) [1] – американска търговска марка за консерви свинско месо от които след войната остава голямо количество и се продават на ниски цени ставайки синоним на евтина храна, което е вездесъщо и натрапчиво. Безспирното повтаряне на думата „спам“ заглушава основния диалог[2][3]
Към март 2015 г. спамът е обявен за незаконен и наказуем в 35 държави. Имайки предвид, че сред тях са страни като Руската федерация, Китай, САЩ, Канада, Бразилия, Австралия, Аржентина, Чили, Индия и Дания може да се заяви, че на повече от половината територия на земята той се счита за проблем, чието решаване изисква наказателни мерки. В много от тези страни вече има и прецеденти на съдебни решения срещу лица и организации, уличени в разпространяване на спам.
В повечето държави спамът не е обект на законова регулация. Единствената страна, която го е легализирала, е именно България. Според промените в чл. 5 и 6 Закона за електронната търговия от 16 декември 2006 г. се узаконява изпращането на спам до адреси на юридически лица, стига в текста на съобщението да е включено предупреждение, че то може да представлява непоискано търговско съобщение. Изпращането на спам до адреси на физически лица е забранено.
Едно възможно неприятно последствие от легализирането е, че формално дава възможност подателите на спам да преследват за нелоялна конкуренция всеки доставчик на публична услуга, прилагащ мерки за борба със спама. Въпреки че не е известно да са заведени подобни дела, няколко оплаквания срещу интернет доставчици и публични пощенски услуги, които предлагат блокиране на спам очакват решение на Комисията за защита на конкуренцията.
От октомври 2009 г. след поправка в закона и по-точно чл.6 от ЗЕТ, КЗП се задължава да води регистър на фирмените мейл адреси, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения. Ако адрес, вписан в регистъра, получи непоискано търговско съобщение, притежателят му има право да заведе съдебен иск срещу изпращача или да подаде жалба в КЗП. Глобата е между 1000 и 5000 лева. На сайта на КЗП има информация за това как се вписват фирмени адреси в регистъра. Разбира се, мерките влизат в сила единствено ако се докаже, че подателят е юридическо или физическо лице, подвластно на българското законодателство. Същевременно регистърът е отличен източник на пощенски адреси с гарантирана автентичност (титулярът носи наказателна отговорност за деклариране на неверни данни), и безнаказано може да се използва като такъв от податели, които не могат да бъдат привлечени под отговорност в България. Подобен регистър практически изпълнява ролята на национална спам листа.
Показателен за отношението към проблема на държавната администрация е и фактът, че както легализирането на спама, така и използването на бюджетни средства за създаване и поддържане на регистър с адреси, който е от полза преди всичко на разпространителите на спам, бяха приети от Народното събрание практически без обсъждане, въпреки многобройните протести и явното им несъответствие с международните тенденции. Същевременно предложенията за създаване вместо него на публичен регистър на IP адресите, желаещи да подават непоискани търговски съобщения по смисъла на ЗЕТ и за забрана подаването на такива съобщения от нерегистрирани адреси системно се игнорират както от законодателната, така и от изпълнителната власт, въпреки че подобен регистър би помогнал именно на борбата със спама, а не на разпространението му.
Прилагането на мерки против разпространяването на спам без изричното съгласие на потребителя, което се практикува от някои интернет доставчици и публични пощенски услуги нарушава законови и конституционни права на гражданите, и практически е форма на цензура.
Методите за борба се разделят на две категории:
Няма точно разделение кои методи в коя категория попадат, затова просто ще бъдат изброени:
Тъй като горните методи се заобикалят сравнително лесно (SMTP протокола не разполага с надеждни средства за доказване самоличността на подателя), напоследък най-успешни се оказват методи, които не разчитат само на информацията за подателя.
Няма система, която да дава 100% гаранция. Ако системата за защита е твърде „подозрителна“, има голям шанс някое важно писмо да отиде при нежеланите.
Най-важният съвет за защита от спам е: Не давайте никъде ваш или на приятел електронен адрес. Никъде включва:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
