метродиаметър на Софийското метро From Wikipedia, the free encyclopedia
Третият диаметър на Софийското метро според Генералната схема за развитие на линиите на метрото, приета още през 1974 г., трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара Подуяне.
Трети метродиаметър | |
Информация | |
---|---|
Тип | метродиаметър |
Система | Софийско метро |
Статус | действаща |
Място | София, България |
Крайни гари | Хаджи Димитър – Горна баня |
Станции | 12 |
Цвят на линията | зелен |
Пусната | 2020 г. |
Разширение | 2021 г. |
Собственик | Столична община |
Оператори | „Метрополитен“ ЕАД |
Депо | Метродепо „Земляне“ |
Подвижен състав | Siemens Inspiro |
Дължина | 12 km |
Брой линии | 1 |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | 1500 V DC, пантограф |
М3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
М6 – бъдеща | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
До края на 2009 г., т.е. до началото на управлението на България от правителство начело с бившия кмет на гр. София Бойко Борисов, никой в публичното пространство не е повдигал въпрос за изменение на основни параметри в концепцията за проектирането и съответно изграждането на Трети метродиаметър. Единственото по-сериозно изменение от тази генерална схема е промяната на трасето на Първи метродиаметър, предвид влизането в експлоатация на изградения предходно тунел под бул. „Драган Цанков“.
Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община излизат със съобщение, че Третият метродиаметър ще бъде изграден 80% наземно като леко метро и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация се качва и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.[1] През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „...Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части“.[2]
В приетия на 16 декември 2009 г. нов ОУП[3] трасето на Трети метродиаметър не съществува. Вместо това то е заменено с т.нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са използвани различни понятия: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото по Генералната схема за развитие на линиите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспортната система в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема.
Тази информация предизвиква публичен отзвук сред софийската общественост и не само. На практика, с този „нов проект“ или препроектиране, не се изменя, а се променя цялата метросхема, а чрез нея и общата транспортна схема в столицата.
Трасето на Трети метродиаметър е заложено по проект от Генералната схема за развитие на линиите на метрото между кварталите „Левски“ и „Княжево“ и е предвидено да преминава подземно във варианта класическо метро под булевард „Ботевградско шосе“ и под железопътна гара Подуяне и централната градска част се свързва с югозападното направление към кв. „Княжево“.
На 27 октомври 2011 г. Експертният съвет по устройство на територията избира на практика изцяло ново трасе за третия лъч на метрото. Начална станция – бул. Ботевградско шосе, нататък, както следва: ж.к. Васил Левски, ж.к. Сухата река, ж.к. Стефан Караджа, ж.к. Хаджи Димитър, Военна академия „Георги Раковски“, Орлов мост, НДК, ж.к Хиподрума, ж.к. Белите Брези, ж.к. Красно село, ж.к. Овча купел. Промотира се, че метролинията ще прави връзка с жп линията София – Перник. Вариантът е избран между пет обсъждани, но по-късно също претърпява корекции.
През 2013 г. продължават промените във вече утвърденото трасе. Променено е и местоположението на депото – вместо за депо „Враждебна“ (недалеч от Летище София), вече се споменава депо „Земляне“.
На практика новият проект не е за класическо метро (т.е. той няма да е съвместим с първите два изградени метродиаметъра в София). Не става ясно какъв е замисълът, след като в публичното пространство излизат най-разнообразни версии и наименования и за това „ново метро“: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ и т.н.
С напредване на времето в началния етап на строителството става ясно, че все пак това ще бъде леко метро, с елементи на класическо.
Основните характеристики на лекото метро са запазени: по-чести станции, по-малки вертикални и хоризонтални криви, по-ниска скорост, олекотен подвижен състав и по-къси влакове. Те обаче са съчетани и с някои елементи на класическото метро: станциите не са дълги максимално 80 м, а са по 104 м. По-голяма част от трасето и станциите стават подземни, за разлика от първоначалните планове. Няма да има елементи на трамвай (лека железница), т.е. няма да е допустимо трасе, съвместяващо другите участници в движението (подобно на трамвайното), както и използването на жп линии като части от трасето.
Проектът е възложен на чешката фирма „Метропроект“, а стойността на контракта възлиза на 3,336 млн. лв. и се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез оперативна програма „Транспорт“. Срокът за изпълнение е 30 месеца. Срокът за завършването му е до края на 2013 г.
Предвижда се през 2014 г. София да кандидатства за европейско финансиране за този изцяло нов проект, а началото на изграждането на Третия метродиаметър е заложено за края на 2014 г. или началото на 2015 г.
В края на 2013 г. на плановете за европейско финансиране почти е сложен кръст, след като става ясно, че проектът не е включен в ОП „Транспорт“. Съществува вероятност[4] изграждането на централния участък (за който е необходимо повече технологично време, тъй като е подземен) да бъде финансирано по фонд „Регионално развитие“. В медиите се лансират идеи за закупуването на VAL подвижен състав (с гумирани колела), но все още не са ясни видът подвижен състав и видът на предвидената автоматика, като част от изготвения проект.
В началото на 2016 г. започва строителството на Третия метродиаметър на Софийското метро.
Към 2016 г. строителството на Третия метродиаметър продължава, като технологията е за класическо метро с високо разположено електроподаване. В строеж са всички метростанции в централния участък, плюс няколко на запад и изток от централната част на града. Третият диаметър на Софийското метро ще е с общо 23 метростанции, основната линия е с общо 16 метростанции, а източното разклонение е с обща дължина на трасето около 6 км и с общо 7 метростанции.[5][6][7] Предвижда се южно отклонение от третия лъч към квартал „Борово“, но все още не е уточнено точно къде ще бъдат метростанциите.[8] Движението на влаковете е напълно автоматизирано и те работят без машинист в кабината на влака, но все още има човек на влака, който да следи движението. Всички станции на третия лъч имат автоматични портални платформи. Монтирани са такива и на две стари станции – „Опълченска“ и „Стадион „Васил Левски““.[9][10][11]
Основна линия[12] с общо 16 метростанции, които са[13]:
Източно разклонение[14][15] с обща дължина на трасето около 6 км и 7 метростанции, които са:
Строителството на третия метродиаметър се осъществява на три етапа:
Изграждането на Третия метродиаметър започва на 20 януари 2016 г.
Първият етап включва строежа на 8 км подземна железница с 8 метростанции. Осигуреното финансиране е в размер на 491 млн. по оперативна програма „Транспорт“ на ЕС и 90 млн. национално съфинансиране, което е разчетено за достатъчно за участък, свързващ 12 метростанции от общо 16 предвидени.[19]
На 27 февруари 2017 г. тунелопробивната машина започва работа по изкопа на тунелите.[20]
На 23 юни 2017 г. започва работа по четирите станции в ж.к. „Овча купел“.
На 10 август 2020 г. започват пробните тестове по четирите станции в ж.к. „Овча купел“
На 26 август 2020 г. метролиния М3 влиза в експлоатация между станциите „Бул. Цар Борис III / Красно село“ и „Хаджи Димитър“.
От декември 2020 г. до началото на Април 2021 г. се правят софтуерни тестове за свръзка по 4-те станции в ж.к. „Овча купел“.
На 24 Април 2021 г. с церемониално откриване на МС Мизия / НБУ, която се намира в ж.к. „Овча купел 1“ се пускат в експлоатация останалите 4 станции в „Овча купел“.
На 21 Март 2022 г. започва строителството на участъка от „Хаджи Димитър“ до „Левски“.
На 6 Януари 2024 г. започва строителството на участъка от „Орлов Мост" до „Слатина" (отклонението на линия М3, бъдеща линия М6).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.