From Wikipedia, the free encyclopedia
Синайският псалтир (на латински: Psalterium Sinaiticum) е старобългарски[1] глаголически ръкопис, създаден през X - XI век.[2]
Синайски псалтир | |
Страница от откритата през 1975 г. част на Синайския псалтир | |
Създаден | X – ХІ век |
---|---|
Оригинален език | глаголица |
Синайски псалтир в Общомедия |
Открит е от архимандрит Порфирий Успенски през 1850 г. в Синайския манастир „Света Екатерина“, където се пази и днес.[3] Първоначално са известни 177 листа, а през 1975 г. по време на ремонтни работи в манастира са открити още 32. Така ръкописът обхваща в сегашния си вид 209 пергаментови листа, но краят му не е запазен.
Паметникът съдържа 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, „Утренята песен“ („Слава во вишних Богу...“) и началото на „Чина на вечернята“.[4] Това е най-ранният запазен текст на Псалтира на славянски език. Писан е от поне седем книжовника.[5] Използваната глаголица не е съвсем обла и на места е комбинирана с кирилски букви.[6] Ръкописът показва архаични черти в правописа. В езиково отношение се различават два пласта: по-старият отвежда към писмеността на Панония и Моравия, а по-новият е източнобългарски, доближаващ се до езика на Зографското евангелие и на Супрасълския сборник.[7]
Украсата на псалтира е дело на трима от книжовниците-преписвачи. Орнаментите са очертани със същото кафеникаво мастило, с което е писан текстът, и са оцветени в жълто, червено и зелено.[8] В стила им се открива влияние на гръцки ръкописи от западните области на Византийската империя.[9]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.