Симулация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Симулация или симулиране е подход за анализиране на системи, които са прекалено комплексни за теоретично тълкуване или изразяване с формули. Това се прилага най-вече при изследване поведението на динамични системи. При симулацията[1][2] се провеждат експерименти, базирани на даден опростен модел, за да се придобият познания относно системната същност. В контекста на симулирането става въпрос за симулираща система и симулатор, като начин за вграждане (имплементиране) или реализиране на симулационния модел. Симулаторът представлява абстракция на това, което е в симулационната система (структурно, функционално и поведенчески). Работата на симулатора с конкретни стойности (задаване на параметри) се описва като симулационен експеримент. Резултатите от него след това може да се разтълкуват и предадат на системата за симулация.
Крайният резултат от симулацията може да бъде представен под формата на текст, видео или графика, а често и в комбинация. Този резултат трябва да бъде внимателно тълкуван на базата на вече доказани реални явления и зависимости, преди да се приеме за достоверен.