From Wikipedia, the free encyclopedia
Силът (sill), наричан още пластова интрузия, е обширно, плоско, пластовидно тяло с вулканичен произход и дебелина, много по-малка от площта му. Формированието се отнася към типа на съгласните интрузии, т.е. не пресича пластовете на скалите, в които се вмества.
Силът се формира когато при издигането си нагоре магмата достигне скали, които нито може да пробие, нито да повдигне. В този случай тя се разлива и напластява успоредно на шистозността или на слоистостта на вместващите скали. За да се получи такова разливане вискозитетът на магмата трябва да е нисък, за да може да бъде по-течна. По тази причина по-голямата част от силовете са базалтови и са вложени в ненагънати вместващи скали, внедрени са между големи слоеве от седиментни скали, легла на вулканична лава или туф, или дори по посоката на напластяване в метаморфни скали.[1]
Дебелината на сила варира от няколко сантиметра до стотици метри, а дължината може да бъде стотици километри. В състава им могат да се намерят всички видове скали. Известните базични силове са получили по-голямо внимание от геолозите, тъй като те дават по-голяма възможност да се изучи кристализацията на магмата.[2]
Обикновено се развиват в райони с хоризонтални или слабо наклонени седиментни скали, при които средната плътност е по-малка от тази на базичната магма. При тези условия магмата се вмества странично, между най-удобните пластови повърхнини. Въпреки че внедряването ѝ става в хоризонтално направление, на практика всички големи силове могат да имат на места ъглов дискорданс и да пресичат стратиграфската последователност. При големите плоски силове често се наблюдава леко огъната басейнообразна форма, като максималната им дебелина се отчита в дънната им част. Силовете са подхранвани от дайки, с изключение на някои необичайни места, където са формирани почти във вертикални легла, прикрепени директно към източника на магма. Често се установяват и няколко подхранващи вертикални или наклонени дайки.[1] По принцип при формирането си силовете са хоризонтални, въпреки че последвалите тектонични процеси могат да доведат до тяхното завъртане или дори да ги изправят почти вертикално.[3]
Често силовете могат да бъдат объркани с втвърдени потоци лава, но между двете образувания има няколко съществени разлики. Докато внедрените между пластовете силове показват частично стопяване и включване в състава си на част от околните скали по цялата си повърхност, при лавовите потоци такъв контактен метаморфизъм се наблюдава само в долната част. В допълнение при лавовите потоци обикновено се наблюдават данни за наличие на мехурчета там, където е имало изпарение на газове в атмосферата. При силовете, които обикновено се образуват на плитка дълбочина под повърхността, налягането на покриващите скали предотвратява такова изпарение. Потоците лава обикновено показват изветряне на горната си повърхност поради контакта си със земната атмосфера, докато при силовете такова изветряне не може да бъде установено.[4]
В зависимост от броя на интрузиите, които са ги формирали и на разнообразието на съдържащите се в тях скали, силовете се делят на:
Според формата си силовете се делят на:
Гигантски силове са известни в областта Централен Кару в Южноафриканската република, където базалтът е вместен в мощната седиментна, пермско-триаска серия на планинската системата Кару. Някои от най-дебелите силове там имат дебелина до 500 m, а общият обем на базичните скали в провинцията достига почти 500 000 km3. В Антарктида, в юрския диабазов сноп Ферер, е известен Пенепленовият сил, който е с дебелина от 400 m и заема площ над 20 000 km2. Край река Хъдсън между Ню Джърси и Ню Йорк е формиран Палисадският сил, образуван през триаса, чиято дебелина е около 300 m.[1] Скалите в състава му са кварц и диабаз, които на някои места преминават в оливин и диабаз, особено в близост до ръбовете му. Краищата на сила са ситнозърнести поради факта, че са се охладили по-бързо. Вертикалните захранващи тръби са по-тесни и по-многобройни на върха и периферията и по-широки в средната част.[4]
В България силове от горната креда са широко разпространени в Източното Средногорие. Състоят се от габро, монцогабро, монцодиорити или от алкални габроиди.[5]
При съвременните вулкани силовете рядко са видими, освен когато ерозията намали дълбоките долини в планините и разкрие вътрешната им структура. Например, такива случаи има в Ирландия, Тенерифе, Етна и при вулканичните острови на Антилите. Формирани са чрез инжектиране на магма в по-дълбоки пластове и много от тях принадлежат към един период, когато повърхностните форми на вулканичната дейност са затихнали и отворите на кратерите са запушени от пепел и твърди скали.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.