Седловина

Седловина се нарича късо понижение на планинско било, ограничено между два съседни върха. Терминът произлиза от специфичната форма на повърхността, наподобяваща на седло за конна езда с изпъкнала предна и задна част. Основните геоморфоложки фактори, които влияят върху образуването на седловините, са ледниковата ерозия във високите части на планините и регресивната ерозия на реките.

Тази статия е за земната форма. За селото в Област Кърджали вижте Седловина (село).

---

Седловина – панорама на село Бетмералп в Швейцария

Представа за седловина чрез математически модел. Седловата точка е маркирана с червен цвят

Външния вид на седловината се обуславя от петрографския състав на билото, степента и характера на ерозивните процеси, както и от миналите тектонски движения в околността.

През седловините често минават пътища и пътеки, свързващи двата противоположни склона на билото или планинския хребет. В този случай седловината е най-ниската проходима точка от планинското било, но и най-високата точка на маршрута и се отбелязва като планински проход когато има изградена подходяща инфраструктура за осъществяване на транспортна връзка. В планинските райони седловините се използват за придвижване между два върха, понеже по тяхното протежение минава най-късата и удобна пътека между връховете.^[1]

В туристическите среди и сред местното планинско население седловините се назовават с различни имена според спецификата на терена:

• превал – седловина със заоблена билна част
• премка – плитка седловина
• порта – седловина с по-голямо понижение в най-ниската си част, U-образна седловина
• преслап – седловина при било със заоблено напречно сечение, често денудационни повърхнини в билните части
• ръб – седловина в планински район с ледникова дейност, при контактната линия на два съседни циркуса

Вижте също

• Проход

Източници

1. Кратка българска енциклопедия т.4 с. 491