Седемте срещу Тива
трагедия от Есхил / From Wikipedia, the free encyclopedia
„Седемте срещу Тива“ (старогръцки – Ἑπτά έπὶ Θήβας, Ηepta epi Thēbas; латински – Septem contra Thebas) е трагедия на древногръцкия драматург Есхил, написана през 467 г. пр. Хр. Тя е последната част от трилогията „Едиподея“, създадена на основата на Тивански митове.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Седемте срещу Тива | |
Ἑπτά έπὶ Θήβας | |
Клетвата на седемте | |
Информация | |
---|---|
Автор | Есхил |
Хор | жените на Тива |
Герои | Етеокъл, Антигона, Исмена |
Създадена | 467 г. пр.н.е. |
Място на действие | Древна Гърция |
Оригинален език | древногръцки |
Жанр | драма |
Вид | трагедия |
Трилогията, заедно със сатирната драма „Сфинкс“, печели първа награда на Градските Дионисии в Атина. В сюжета на трилогията е заложена легендата за проклятието над рода на лабдакидите. Трета част разкрива последствията от това проклятие. Първите две части – „Лай“ и „Едип“ не са запазени. Трагедията разказва за битката между армията на Аргос, водена от Полиник, и армията на Тива, водена от Етеокъл и неговите поддръжници. В старогръцката митология тази битка е позната като Първата война за Тива и седемте срещу нея.