Саул

Саул („питал или питащият“) е първият цар на Израил, чиято вълнуваща история е предадена в I Цар. 9 – 31 гл.

Саул שָׁאוּל
цар на Израил
„Давид свири на арфа за Саул“, Ремббанд ван Райт, 1658 г.
Роден	1080 г. пр.н.е. Йерусалим
Починал	1010 г. пр.н.е. (70 г.) Израел
Етнос	израилтяни[1]
Управление
Период	ок. 1052 – 1010 пр.н.е.
Наследник	Давид (Юда), Йевосфей (Израел)
Саул в Общомедия

Той е изключително силен и смел човек. Помазан е от пророк Самуил, който пръв предупреждава евреите за опасностите, които ги грозят във връзка с това (I Цар. 8; 10 гл.). Саул скоро спечелва голяма победа, при която проявява великодушие (I Цар. 11 гл.). Три пъти обаче се отказва от своята роля. Заради нетърпението си превишава своите правомощия, като принася жертви (I Цар. 15 гл.), заради което пророк Самуил предрича отхвърлянето на управлението му. След това Саул не се подчинява на Бога, като решава да помилва някои от амаликитите (I Цар. 15 гл.), и, трето - посещава Аендорската магьосница, за да чуе мнението на починалия пророк Самуил. Последните му години преминават в горчив сблъсък с неговия наследник Давид.

Литература

• Библейски речник, 1994, ИК „Нов човек“; „Славянски библейски конкорданс и енциклопедия“, д-р Стефан Банков

Източници

1. Танах.