Сасанидска империя
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век. При най-голямото си териториално разширение тя обхваща днешните Иран, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан и части от Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Турция, както и цялото крайбрежие на Персийския залив.
Сасанидска Персия ايرانشهر Ērānshahr | |
224 – 651 | |
![]() | |
Континент | Азия |
---|---|
Столица | Ктезифон |
Официален език | партски, староарамейски |
Религия | Зороастризъм Манихейство, Несторианство, Вавилонска религия, Индуизъм, Будизъм, Мандаянизъм, Юдаизъм |
Форма на управление | Феодална монархия |
История | Късна античност |
Битка при Хормиздеган | 224 г. |
Персийско-византийска война | 602 – 628 г. |
Арабско завоюване на Персия | 644 г. |
Площ | |
Общо (621) | 3 500 000[1] km2 |
Население | |
Преброяване | 17 000 000[2] |
Валута | дирхам |
| |
Днес част от | ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
Сасанидска Персия в Общомедия |
Основател на Сасанидската династия е Сасан, който като васал на Партското царство и управлява провинция Фарс в Югозападен Иран. Неговата столица Истахр е разположена в близост до развалините на древния Персеполис, разрушен от Александър Велики през 330 пр.н.е. Сасанидският владетел Ардашир I завладява няколко съседни области, след което влиза в открит конфликт с партите. През 224 той удържа голяма победа срещу тях, като самият цар Артабан IV е убит. С това се поставя началото на Сасанидското царство.
Управлението на Сасанидите се смята за един от периодите на разцвет на Иран. Привърженици на зороастризма, те го превръщат в систематизирана държавна религия, но въпреки това проявяват относителна религиозна търпимост, особено в първата половина на управлението си. Преследванията срещу християните започват в началото на 4 век, след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя, традиционен противник на Иран. Сасанидските царе първоначално оказват подкрепа на манихейството, опит за синтез на християнството и зороастризма. Първата книга на Мани, Шапураган, е посветена на цар Шапур I.
Изтощена от непрекъснатите войни с Византия, Сасанидската държава е завладяна лесно от Арабския халифат. През 637 г. е превзета столицата Ктезифон, близо до днешен Багдад, а до 649 цял Иран е под тяхна власт. Последният сасанидски цар Яздегерд III е убит през 651 г.