![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/USS_Bataan_%2528CVL-29%2529_underway_at_sea_in_January_1952.jpg/640px-USS_Bataan_%2528CVL-29%2529_underway_at_sea_in_January_1952.jpg&w=640&q=50)
Самолетоносачи тип „Индипендънс“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Индипендънс (на английски: Independence) са тип леки самолетоносачи на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Проектирани са през 1941 г., когато САЩ изпитват липса на кораби от този клас, а новите тежки самолетоносачи от типа „Есекс“, както са очакванията, ще са готови не по-ранот от 1944 г. За да се ускори строителството им е решено да се преустроят в леки самолетоносачи част от леките крайцери от типа „Кливланд“. Всичко в периода 1941 – 1943 г. са построени девет кораба от този тип, които стават единствената серия леки самолетоносачи на САЩ, влизащи в строй в годините на войната. Независимо от това, че самолетоносачите от типа „Индепендънс“ са почти тройно по-малки от тежките „Есекси“, те активно се използват до края на войната, при това един от тях, „Принстън“, е потопен от японската палубна авиация в хода сражението в залива Лейте от 24 октомври 1944 г.
Самолетоносачи тип „Индипендънс“ Independence-class aircraft carrier | |
![]() Самолетоносачът „Батаан“ през 1952 г. | |
Флаг | ![]() ![]() ![]() |
---|---|
Клас и тип | Самолетоносачи от типа „Индипендънс“ |
Следващ тип | Самолетоносачи тип „Сайпан“ |
Производител | New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси) и др. в САЩ. |
Планирани | 9 |
Построени | 9 |
В строеж | 1941 г. – 1943 г. |
В строй | 1943 г. – 1989 г. |
Утилизирани | 8 |
Загуби | 1 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 10 622 t (стандартна); 14 751 t (пълна) |
Дължина | 189,7 m |
Дължина по водолинията | 182,9 m |
Ширина | 33,3 m |
Газене | 7,4 m |
Броня | пояс: 127 mm; траверси: 127 mm; палуба: 51 mm |
Задвижване | 4 парни турбини General Electric; 4 водотръбни котли Babcock & Wilcox |
Мощност | 100 000 к.с. (74,6 МВт) |
Движител | 4 гребни винта |
Скорост | 31,6 възела (58 km/h) |
Далечина на плаване | 8325 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 2633 t[1] |
Екипаж | 1569 души в късните години |
Радиолокационни станции (РЛС) | SK; SC-2; SG |
Кръстени в чест на | градове в САЩ и събития от войната за независимост на САЩ |
Въоръжение | |
Зенитна артилерия | 2x4 40 mm; 8x2 40 mm; 16x1 40 mm; 22x 20 mm |
Авиационна група | 30 самолета |
Самолетоносачи тип „Индипендънс“ в Общомедия |
След войната, поради своите малки размери, които не позволяват използването на новите самолети, те скоро остаряват и са извадени в резерва в периода 1946 – 1947 г.
Самолетоносачът „Индепендънс“ е използван през 1946 г. в качеството на кораб-мишена при ядрени изпитания (Операция „Кросроудс“), избягва физическо разрушение, но е силно замърсен. Той е отбуксиран в Сан Франциско, където четири години се правят експерименти за неговото обеззаразяване, които не водят до удовлетворителни резултати. На 29 януари 1951 г. корабът е потопен в океана.
Два от тях, по-късно, са преоборудвани в противолодъчни самолетоносачи и остават в строя до 1954 – 1956 г., два са предадени на Франция и един на Испания, по програмата за военна взаимопомощ. Останалите представители от типа повече не са изваждани от резерва и впоследствие са дадени за скрап. Френските самолетоносачи остават на въоръжение във ВМС на Франция до 1961 – 1963 г., когато са сменени от новите самолетоносачи от типа „Клемансо“, испанският остава в строй до 1989 г.