Самоков (на македонска литературна норма: Самоков) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.
| Самоков Самоков | |
| — село — | |
 Църквата в Самоков | |
  Самоков | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 645 m |
| Население | 388 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Самоков в Общомедия | |
География
Селото се намира в областта Горно Поречие на Мала река.
История
Етимология
Етимологията на името е от примитивното предприятие за изчукване на добито желязо на пръти – самоков, което е производно от сам и кова, подобно на самолет, самовар и прочее.[1]
В Османската империя
Църквата „Свети Атанасий“ е обновена или издигната в 1626 година.[2]
В XIX век Самоков е село, център на Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Самоков е единствено седалището на мюдюра, който управлява Поречката нахия и населението на селото е от 5 души арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Самоков е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 2 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Самоков има 400 българи патриаршисти сърбомани.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Самоков като албанско село.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стойчо Енчев Бошков от Микре е български кмет на Самоков от 18 август 1941 година до 2 май 1942 година. След това кметове са Никола П. Стойков от Вощарани (29 декември 1942 - 22 март 1943), Борис Локвенец от Прилеп (12 май 1943 - 23 септември 1943), Михаил Солунов от Прилеп (15 ноември 1943 - 27 ноември 1943) и Карамфил Я. Миладинов от Туин (27 ноември 1943 - 9 септември 1944).[8]
След Втората световна война Югославия изгражда край Самоков военен завод, който осигурява работа на жителите на Самоков и допринася за разрастването на селото. След разпада на Югославия и обявяването на независимостта на Северна Македония военният комплекс запада.
Според преброяването от 2002 година селото има 388 жители македонци.[9] До 2004 година Самоков е център на община Самоков, която обхваща селищата в Горно Поречие.
На 6 декември 1993 година е осветен темелният камък на църквата „Свети Илия“, а на следната година църквата е осветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[10]
Личности
- Родени в Самоков
Злата Маджовска (1920 - ?), четническа деятелка
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
