Михаил Солунов

Михаил Петров Солунов-Небрежанец е журналист и ранен македонист.

Михаил Солунов
ранен македонист
Роден	10 септември 1877 г. Прилеп, Османска империя
Починал	1956 г. (78 г.) Рилски манастир, Народна република България

Биография

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Совичанов;
Горен ред: Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков

Роден е на 10 септември 1877 година в Прилеп, тогава в Османската империя, в семейството на гостилничаря Петър Небрежанец, наречен така, тъй като е от Небрегово.^[1] В 1901 година завършва Философския факултет на Белградския университет, а след това в 1905 година завършва право във Фрибург.^[2] В 1902 година Михаил Солунов е един от тримата най-активни дейци в издаването на македонистичния вестник „Балкански гласник“ в Белград в 1902 година и в основаването на македонисткия Македонски клуб в същия град.^[3] Става близък приятел и един от най-активните съидейници на Диаманди Мишайков в Белград и София, с когото поддържат близки връзки и Михаил често посещава семейството му в София.^[1]

Солунов се установява в България и в 1934 година е кмет на Ивайловград.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Михаил Солунов е български кмет на Долнени (11 септември 1941 – 18 ноември 1942), Витолище (18 юни 1942 – 22 юли 1943) и на Самоков между 15 и 27 ноември 1943 година. След това е кмет в Поморавието, в Жбевац (3 януари 1944 – 31 юли 1944).^[4]

Към края на живота си се замонашва под името Мина и умира в Рилския манастир в 1956 година.^[1]