селище в Република Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Любойно (на македонска литературна норма: Љубојно) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен. Населението му е около 150 души.
| Любойно Љубојно | |
| — село — | |
 | |
  Любойно | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 1266 m |
| Население | 186 души (2002) |
| Пощенски код | 7318 |
| МПС код | ВТ |
| Любойно в Общомедия | |
Намира се на 2 километра източно от Преспанското езеро, на 900 метра надморска височина.
Любойно се споменава в хрисовул на Стефан Душан от 1347 година, според който архиепископ Николай Охридски е дарил на Трескавечкия манастир свой метох, разположен в селото.[1]
В XV век в Любойно са отбелязани поименно 103 глави на домакинства.[2] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Лубойна, хас на Касъм паша, с 56 ханета гяури, 56 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Любойно (Luboïno) е посочено като село в каза Ресен със 106 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 10 българи.[4]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Любойно има 550 жители българи християни и 40 албанци мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Любойно е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]
Всички християнски жители на Любойно в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 744 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[7]
По време на Илинденското въстание са изгорени всички 105 къщи в Любойно, убити са Костадин Петров, Симо Петров, Стоян Пекаров, Иван Ристов, Колейца Голомадева, Стоян Илиев, Спасе Митрев, Фоте Ложанче, Митре Стоянов, Евтим Стоянов, Сърбин Павлев, Лазарица Видинова, Стоян Трайков, Яневица Гърчева, Иван Ралич, Никола Стефанов, Коле Стоянов. От селото 80 души участват във въстаническите чети, като само Васил Стефанов загива.[8] Опожарена е и българската църква.[9] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[10]
Около това врѣме... въ нашето село бидоха убити 15 души. Между тѣхъ имаше и три жени. Макарь 80 души четници да бранѣха селото, нъ нищо не бѣ въ състояние да спре многобройната сгань отъ войски, илявета и башибозукъ. Нападнаха селото, ограбиха го и го изгориха. Същеврѣменно изгориха и ближнето до насъ село Брайчино. Населението, което се бѣ отеглило въ планината, на третия день биде заобиколено отъ войска. Въ същата минута[11] нѣкѫдѣ се чу пушка. Тогава войската се спусна и съ единъ залпъ уби деветь души отъ Брайчино. Двѣтѣ млади невѣсти между деветьтѣ прѣдварително бидоха опозорени и послѣ убити. Слѣдъ това войската откара цѣлото население въ Наколецъ, дѣто ни държаха плѣнени цѣли двѣ седмици. Мѫкитѣ, които изтеглихме въ Наколецъ, не могатъ да се изкажатъ: биеха ни, изтезаваха ни по най-грозенъ начйнъ, като ни газѣха съ краката. Това правѣше най вече башибозукътъ. Рустемъ отъ Пѫпле, Решидъ отъ Наколецъ и Джелйо онбаши отъ Крани не знаеха какъ и какъ по жестоко да си отмъстятъ. Прѣдъ очитѣ ни се продаваха ограбенитѣ вещи и покѫщнина на никаква цѣна. Така безчовѣчно ни тъпчеха, до като отъ Битоля пристигна каймакаминътъ, който ни разрѣши да се възвърнемъ въ изгоренитѣ села. Въ Брайчино двѣтѣ църкви останаха здрави, та народьтъ има дѣ да се събере и моли на Бога, а въ нашето село и това нѣма, па и иначе отъ страна на храна почти населението гладува. Снопето ни изгориха, а готовото жито ни задигнаха.[12]
През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:
| „ | ...многобройна войска, която усилено върви къмъ Любойно. И наистина, прѣди да влѣземъ въ Любойно, ние видѣхме, че войскитѣ го заобиколили вече отъ три разни страни. На край селото черквата бѣ изгорена. Изгорени бѣха и всички 105 български кѫщи и 11 турски. Само една малка кѫщица по срѣдъ селото бѣ останала здрава. Всички селяни живѣеха въ колиби. Дѣдо владика слѣзе да си отпочине въ колибата на селския
свещеннкъ Христо. За Любойно и другитѣ изгорени села бѣха[13] прѣдвидени помощи, които мислѣхме, че сѫ вече изпратени отъ Битоля по селския свещеникъ. Нъ оказа се, че тие вещи не били още пристигнали. Войскитѣ заобиколиха селото. Една часть на чело съ бинбашията влѣзе вѫтрѣ. Дѣдо владика рѣши да си заминемъ и да прѣношуваме въ ближнето село Щърбово... На излизане отъ селото, ние видѣхме, какъ войскитѣ разкарваха селянитѣ отъ колиба въ колиба. Отъ послѣ се узна, че бинбашията отъ Наколецъ съ цѣлъ табуръ войска дошълъ да прави обискъ въ Любойно и да лови комити. Нѣма съмнѣние, че това бѣше въ свързка съ нашето пристигане въ селото.[14] |
“ |
Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 11 турски и 105 български къщи.[15]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители, от които:[17]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 175 |
| албанци | 10 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Около и в Любойно има 10 църкви. „Св. св. Петър и Павел“ е изградена в 1923 година на 1,5 km източно от селото и има впечатляваща камбанария. „Свети Йоан Богослов“ е главната селска църква от 1861 година. „Свети Атанасий“ на 1 km източно е от 1623 година. Малката „Света Богородица“ е разположена западно от селото. В западния край на селото е малката и неугледна „Света Марена“. „Света Богородица Пречиста“ е строена върху стара църква със запазени стенописи от XVII век. „Свети Никола“ е малка сграда с полукръгла апсида от XIV век. „Свети Димитър“ е малка църква на около километър западно от селото. „Свети Илия“, източно от селото на пътя за Брайчино, вероятно е сторена в XIX век и по-късно обновена.[18][19]
Васил Танчев Голомадев, български революционер от ВМОРО[20] Владо Туджаров, български общественик 
Йосиф Грезловски - Гандето (р. 1945), северномакедонски писател Йоше Шерденков, български революционер от ВМОРО Коста Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[21] Ламбе Алабаковски (р. 1987), северномакедонски певец
Методия Фотев (р. 1932), северномакедонски писател Наум Манивилов (1934 – 1961), писател от Народна република Македония Никола Христов Бубутиев, български революционер от ВМОРО[22] Спиро Фотев Ложанков, български революционер от ВМОРО[23] Христо Попдимитров, български революционер от ВМОРО[20] Яндрия Стоянов Казиов, български революционер от ВМОРО[23] Ристе Спасевски (1925 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ Янко Мариовски (? – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
