From Wikipedia, the free encyclopedia
Наколец (на македонска литературна норма: Наколец) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.
Наколец Наколец | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Долна Преспа |
Надм. височина | 856 m |
Население | 262 души (2002) |
Пощенски код | 7318 |
МПС код | ВТ |
Наколец в Общомедия |
Селото се намира в областта Долна Преспа на границата с Гърция, между Преспанското езеро от запад и Пелистер от изток.
Според Константин Иречек първото съобщение за рибарското село е от времето на Стефан Душан, когато около 1334 той отнема от Византия рибарите „у Накольцехь“, подвластни на манастира Трескавец в Прилеп.[1]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Наколич, спахийски зиамет и тимар, с 5 ханета мюсюлмани, 1 мюсюлманин ерген, 39 ханета гяури, 26 ергени гяури и 3 вдовици гяурки.[2]
В края на XIX век Наколец е село в Долнопреспанска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Николичои (Nicolitchoï) е посочено като село в каза Ресен с 50 домакинства и 60 жители мюсюлмани и 55 българи.[3]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Николаец има 186 жители българи християни, 30 турци и 70 арнаути мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нааколец е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[5]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Изгорени са 28 български къщи и са убити свещеник Христо и старецът Стефан. От селото загива четникът Найден на 25 години.[6]
През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Ахмед ефенди, който е бил полицейски пристав в мюдюрлука в Наколец, разказва на Темчев как са изгорили 20-те български къщи на селото.[7]“ Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 28 български къщи.[8]
След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Наколец се състои от 248 българи екзархисти и 120 албанци. В селото има българско училище,[10] построено през 1899 година, а българската църква „Свети Никола“ е от 1884 година.[11] В селото има и по-нова църква „Свети Никола“, построена на брега на Преспанското езеро.[12]
Според преброяването от 2002 година селото има 262 жители, от които:[13]
Националност | Всичко |
македонци | 81 |
албанци | 158 |
турци | 0 |
роми | 15 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.