кадетски клон на Савоя-Ахая From Wikipedia, the free encyclopedia
Савоя-Ракониджи (на италиански: Ludovico di Savoia-Racconigi) е кадетска линия на Савойската династия, чийто основоположник е Лудвиг I Савойски-Ракониджи – извънбрачен син на господаря на Пиемонт Лудвиг Савойски-Ахая. Линията изчезва през 1605 г. със смъртта без наследници на последния ѝ представител Бернардин II.
Савоя-Ракониджи | |
Ракониджи, Милябруна, Панкалиери, Кавур, Кастелрайнеро, Озазио в днешна Северна Италия | |
Информация | |
---|---|
Страна | Савойско херцогство |
Парентална династия | Савоя-Ахая на Савоя |
Титли | Господар, после маркиз на Ракониджи |
Основател | Лудвиг I Савойски-Ракониджи |
Последен владетел | Бернардин II Савойски-Ракониджи |
Основана | 1407 |
Разпадане | 1605 |
Националност | Италия |
През 1581 г. с акт на херцог Карл Емануил I Савойски членовете на линията Савоя-Ракониджи – господари на едноименния феод Ракониджи, получават второ място по ред на унаследяване на Савойската корона след клона на братовчедите им Савоя-Немур.
През 1414 г. господарят на Пиемонт Лудвиг Савойски-Ахая определя като свой наследник извънбрачния си син Лудвиг, който получава титлата „Господар на Ракониджи (днешен град Ракониджи в Пиемонт, Северна Италия) и на Милябруна“ (негово подселище).[1] Херцог Амадей VIII Савойски ратифицира акта на унаследяване[2] и през 1443 г. дарява Лудвиг с титлата „маркиз“, давайки му феод, включващ териториите на Ракониджи, Милябруна, Панкалиери, Кавур, Кастелрайнеро и доходи от общността на Вилафранка.
Савоя-Ракониджи са верни на херцогската корона на Савоя. Те обаче не пренебрегват съюза и с близкото Маркграфство Салуцо през 1456 г.
В следващите периоди те се отличават като верни пазители на херцогските земи на юг от Торино, заемайки важни позиции в двора и ставайки второто семейство на дома, предназначено да наследи трона.
Линията изчезва със смъртта на Бернардин II Савойски-Ракониджи. През 1620 г. техният феод, включително Замъкът Ракониджи, където пребивават, се превръща в неразделна част от земите на принца на Кариняно.
През 1605 г. последният представител на линията Савоя-Ракониджи – Бернардин II умира без наследници.[4] Неговата вдовица Изабела дьо Грийе нарежда наследството да бъде дадено на савойския херцог Карл Емануил I, запазвайки използването на замъка в Ракониджи до смъртта си. През 1625 г. той също става херцогска собственост.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.