Роза Боньор произхожда от семейство на художници. Родена е на 16 март 1822 г. в Бордо, Франция. Тя е най-голямото от четирите деца на художника Реймон Боньор и жена му Софи. Учи рисуване при баща си и се специализира рано в рисуването на животни, като се концентрира специално в рисуването на коне и говеда. През 1829 г. семейството се премества в Париж, а през 1833 г. умира майката. По желание на баща си Роза посещава пансион за момичета, но още през 1835 г. е освободена от него като неподлежаща на възпитание. След това работи в ателието при баща си и копира в Лувъра картини на Никола Пусен, Салватор Роза и нидерландския художник Паулус Потер.[2]Тя изучава анатомия на животните в кланицата в Париж и Националния ветеринарен институт, където се запознава с ветеринаря и зоолог Етиен Жофроа Сент-Илер и неговия син Изидор Жофроа Сент-Илер.
Роза Боньор в ателието си, ок. 1898 г.
Още през 1841 г. Роза Боньор участва в Парижкия салон. През 1848 г. тя показва своя картина и получава медал. През 1848 г. получава медал за картината си „Волове и бикове в Кантал“ (на френски: Boeufs et taureaux, race du Cantal). Това отваря възможност да получи държавна поръчка за „Оран в Ниверн“, картина, която е изложена в музея Орсе. Изключително известна става с картината си „Пазар на коне“. Картината с размери 244,5 × 506,7 см е завършена през 1855 г. и е най-известното платно на художничката. Първоначално е показвана в двореца Уиндзор от кралица Виктория. Картината е закупена от търговеца на картини Ернест Гамбар, а по-късно е закупена от Корнелиус Вандербилт, който я подарява на Музея „Метрополитън“.
Умира на 25 май 1899 г. в Томери, Франция.
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Остригана овца (моделирана ок. 1842, отлята преди 1891)
Почиващ вол (моделирана през 1846)
((en)) Dore Ashton, Denise Browne Hare, Rosa Bonheur: a Life and a Legend, Viking, 1981
((fr)) Sandra Buratti-Hassan and Leïla Jarbouai (eds.), Rosa Bonheur (1822–1899) [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 18 mai – 18 septembre 2022; Paris, musée d’Orsay, 18 octobre 2022 – 15 janvier 2023], Paris, Musées d’Orsay et de l’Orangerie / Flammarion, 2022
((fr)) Patricia Bouchenot-Déchin, J'ai l'énergie d'une lionne dans un corps d'oiseau, 2022, 384 pp. ISBN 978-2-2264-6647-1
((fr)) Danielle Digne, Rosa Bonheur ou l'insolence: histoire d'une vie 1822-1899, Éditions Denoël, 1980
((fr)) Albertine Gentou, Rosa Bonheur: une femme au service de l'art, Paris: L'Harmattan, 2018, 115 pp. ISBN 978-2-343-15939-3
((fr)) Didier Lévêque, Eliane Foulquié (dir.), Peindre les Indiens, l'art de Karl Bodmer, Rosa Bonheur, Antoine Tzapoff, Paris, Les Amis de Rosa Bonheur (ISBN 978-2-9567368-3-7)
((fr)) Natacha Henry, Rosa Bonheur et Buffalo Bill, une amitié admirable, Robert Laffont, 2019
((fr)) Natacha Henry, Rosa Bonheur l'audacieuse, Albin Michel, 2020
((fr)) Eugène de Mirecourt, Rosa Bonheur, G. Havard, 1856, 94 pp.
((fr)) Eugène de Mirecourt, Rosa Bonheur, Librairie des Contemporains, 1869, 64 pp.
((fr)) Francis Ribemont (ed.), Rosa Bonheur (1822–1899) [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 24 mai – 31 août 1997; Barbizon, musée de l’École de Barbizon, 19 septembre – 18 novembre 1997; New York, Dahesh Museum, 16 décembre 1997 – 21 février 1998], Bordeaux, musée des beaux-arts / New York, William Blake & Co., 1997
((fr)) Léon Roger-Milès, Rosa Bonheur. Sa vie, son œuvre, Société d'édition artistique, 1923. Преизд. 2010
((fr)) Francis Ribemont (ed.), Rosa Bonheur (1822–1899) [cat. exp. Bordeaux, musée des beaux-arts, 24 mai – 31 août 1997; Barbizon, musée de l’École de Barbizon, 19 septembre – 18 novembre 1997; New York, Dahesh Museum, 16 décembre 1997 – 21 février 1998], Bordeaux, musée des beaux-arts / New York, William Blake & Co., 1997
((fr)) Gonzague Saint Bris, Rosa Bonheur - Liberté est son nom, Paris, Robert Laffont, 2012
((en)) Theodore Stanton, Reminescenses of Rosa Bonheur, London, 1910
((en)) Robyn Montana Turner, Rosa Bonheur, Little, Brown and Company, 1991 ISBN 978-0-316-85648-5
.jpg)
_MET_272277.jpg)
_-_Google_Art_Project.jpg)
