Родителен падеж
From Wikipedia, the free encyclopedia
Родителният падеж, или генитивът (на латински: casus genitivus; на гръцки: γενική), е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др. В аналитичните езици тези значения се изразяват чрез предлози. Например в българския език най-често се използва предлогът на, а в английския език – предлогът of или окончанието 's.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Родителен падеж съществува в редица езици: латински, санскрит, арабски, ирландски, гръцки, немски, холандски, фински, японски и в повечето славянски езици и др.
Ето някои от специфичните значения на родителния падеж:
- произход („човек от Рим“)
- състав („пита кашкавал“)
- част от цяло („килограм говеждо“)
- брой (напр. староанглийски „féower manna“, „четирима човека“)
- отношение („съпругът на Яна“)
- субектност („моето заминаване“)
- обектност („убийството на ерцхерцога“)
- описание („човек на честта“, „ден на равносметка“)
- неотменимо притежание („моята височина“, „неговото съществувание“, „нейните дълги пръсти“)
- отменимо притежание („неговото сако“, „моето питие“)
Последните две значения са най-типични за родителния падеж.