Робърт (остров)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Робърт (Полоцк) (на английски: Robert Island) е шестият по големина остров в Южните Шетландски острови, разположени в крайната югозападна част на Атлантическия океан. Остров Робърт се намира в централната част на архипелага, като протока Инглиш го отделя от разположения югозападно от него остров Гринуич, а протока Нелсън на североизток – от остров Нелсън. Дължина от северозапад на югоизток 11 km, ширина до 8 km, площ 185,8 km²[1]. Бреговата му линия с дължина 63,5 km е силно разчленена от множество малки заливи (Мичъл, Микалви, Девесил, Карлота, Невестино, Юндола и др.) и полуострови (Алфатар и Кармен). Релефът му е хълмист, с максимална височина около 360 m, като с малки изключения е покрит с дебел леден щит.
остров Робърт Robert Island | |
-62.4, -59.5 | |
Местоположение | Южни Шетлъндски о-ви |
---|---|
Акватория | Атлантически океан |
Площ | 185,8 km² |
Най-висока точка | ок. 360 m н.в. |
-62.4, -59.5 | |
остров Робърт в Общомедия |
Островът е открит на 19 февруари 1919 г. от английския ловец на тюлени Уилям Смит и е наименуван Робърт. През януари 1820 г. ирландският топограф Едуард Брансфийлд извършва първото грубо топографско заснемане на бреговете му. На 25 януари 1821 островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Полоцк. Голяма част от географските обекти на острова са топографски заснети и наименувани от участниците в българската антарктическа база, разположена на близкия остров Ливингстън. От 1949 г. на западния бряг на острова е разположена лятната чилийската научна база „Луис Рисопатрон“, наименувана в чест на чилийския географ Луис Рисопатрон (1869 – 1930).[2]