Рицарство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Рицарство е привилегировано средновековно съсловие (обикновено благородническо), което притежава военна подготовка и служи на представителите на по-висшите съсловия.
Посвещаването в рицарство е кралска награда за добра служба. Съществуват рицарски братства (ордени), които се делят на религиозни и светски. Към религиозните се отнасят онези, чиито членове полагат религиозен обет, например рицарите-тамплиери и рицарите-хоспиталиери, основани по време на борбата срещу сарацините. Светските братства са съставени от рицари на кралска служба и принадлежат към висшата аристокрация. Възникването на рицарството се свързва със средновековна Франция и Испания, но се разпространява из цяла Европа, като достига максимален разцвет през XII – XIII век и играе важна роля по време на кръстоносните походи. Съсловието изчезва с появата на огнестрелното оръжие и нарастване на ролята на пехотата.
В по-широк смисъл терминът рицарство е запазен и днес като особен кодекс на поведение и система от добродетели (смелост, справедливост, милосърдие, щедрост, благородство, целомъдрие), чест и любезност. Благодарение на специфичната средновековна куртоазна литература, описваща рицарските подвизи в рицарски романи, в масовото съзнание се сформира романтичен образ на галантния рицар, а самата дума рицар с времето става синоним на благороден човек. Името идва от френското chevalerie, което идва от chevalier, което означава рицар, което идва от cheval (кон). С това са свързани и термините „кавалерство“ и „кавалер“, които описват любезно поведение, особено на мъж към жена.