Региони на Италия

Регионите на Италия представляват първото ниво на териториално подразделение на италианската държава, както и обществен орган, надарен с политическа и административна автономия, разрешена и ограничена главно от Конституцията на Италианската република (чл. 114-133).

Общи характеристики

Има 20 италиански региона (на итал. ед. ч. regione, реджоне, мн. ч. regioni) и с изключение на Вале д'Аоста те са разделени на обширни територии (на итал. aree vaste). Обширните територии могат да бъдат от два типа: метрополни градове, в случая 14, и провинциии, 92 (сред които 2-те автономни провинции на регион Трентино-Алто Адидже, 6-те свободни общински консорциума на регион Сицилия, 4-те регионални органа за децентрализация на регион Фриули-Венеция Джулия и автономният регион Вале д'Аоста, който се разглежда единствено за целите на статистиката, понеже официално е автономна област без подразделения от второ ниво).

Регион Трентино-Алто Адидже се отличава от останалите 19 региона по факта, че властта за вземане на решения (много по-засилена отколкото в другите региони) се упражнява директно на ниво провинция с автономните провинции Тренто и Болцано.

Най-малкото административно ниво в рамките на регионите е общината (на итал. comune).

История

Първото определение за това какво ще се развие в италианските региони в бъдеще се появява в годините непосредствено след Обединението на Италия, т.е. след 1861 г. Една от първите тревоги на новороденото Кралство Италия е страхът от децентрализация, разглеждана като предшестваща разпадането на кралството. По онова време се отделя особено внимание на административната и политическата централизация.^[1]

Впоследствие Законът от 20 март 1865 г., n. 2248 (наричан още „Закон Риказоли“) урежда, наред с други неща, функциите на провинциите (province), окръзите (circondari), районите (mandamenti) и общините (comuni). Провинциите по-специално са конфигурирани като „органи за децентрализация на централната администрация“, ръководени обаче от префект със задачата да проверява съответствието на провинциалните и общинските актове с държавните закони. Впоследствие Кралският указ от 10 февруари 1889 г., n. 5921 и Законите от 21 май 1908 г. n. 269 и 4 февруари 1915 г., n. 148 (наречени „Единни текстове на общинските и провинциалните закони“) гарантира малко по-широка граница на административна децентрализация.^[1]

Следователно в Кралство Италия има общини и провинции (окръзите са премахнати през 1923 г., областите през 1927 г.), но регионите все още не съществуват като териториални единици (те са родени с Конституцията на Италианската република след Втората световна война). Още през втората половина на 19 век обаче Пиетро Маестри групира провинциите в „териториални области“ или „компартименти“ за статистически цели, които са предшествениците на днешните италиански региони. Компартиментите обаче не са нищо повече от географски подразделения за статистически цели, без правителство или администрация. Терминът „регион“ като заместител на термина compartimento се появява за първи път в италианския статистически годишник от 1912 г. „Статистическите компартименти“, дефинирани от Пиетро Маестри, имат деление, което остава почти непроменена в разграничението на „регионите“ от Втората световна война, дотолкова че е трудно да се забележат разликите между компартиментите от 1870 г. и днешните региони (освен за териториите, които все още не са анексирани).^[2]

Италия въвежда регионите в правната си система с Конституцията на Италианската република, която влиза в сила на 1 януари 1948 г., която предвижда^[3] следното: „Републиката се дели на региони, провинции и общини“ (чл. 114) и „Регионите са съставени от автономни органи със собствена власт и функции според принципите, залегнали в Конституцията“. (чл. 115)

Фриули и Венеция Джулия са обединени в регион Фриули-Венеция Джулия, а Абруцо и Молизе се сливат в регион Абруци и Молизе. През 1963 г. регионът Абруци и Молизе отново се разделя на двата региона: Абруцо и Молизе, с което сегашният брой на регионите достига 20.

Демографски и географски данни

По-долу е таблицата, съдържаща населението, площта, гъстотата на населението, столицата, броя общини и провинциите на 20-те италиански региона. Данните са актуализирани към 31 декември 2022 г.^[4]

Регион	Столица	Население	Площ (km²)	Гъстота (души/km²)	Провинции и метрополни градове	Общини
Ломбардѝя	Милано	9 976 509	23 863	418,07	Бергамо, Бреша, Комо, Кремона, Леко, Лоди, Мантуа, Милано, Монца и Брианца, Павия, Сондрио, Варезе	1502
Лàцио	Рим	5 720 536	17 232	331,98	Фрозиноне, Латина, Риети, Рим, Витербо	378
Кампàния	Неапол	5 609 536	13 671	410,34	Авелино, Беневенто, Казерта, Неапол, Салерно	550
Вèнето	Венеция	4 849 553	18 345	264,35	Белуно, Падуа, Ровиго, Тревизо, Венеция, Верона, Виченца	560
Сицѝлия	Палермо	4 814 016	25 832	186,35	Агридженто, Калтанисета, Катания, Ена, Месина, Палермо, Рагуза, Сиракуза, Трапани	391
Емѝлия-Ромàня	Болоня	4 437 578	22 453	197,21	Болоня, Ферара, Форли-Чезена, Модена, Парма, Пиаченца, Равена, Реджо Емилия, Римини	330
Пиемòнт	Торино	4 251 351	25 387	167,46	Алесандрия, Асти, Биела, Кунео, Новара, Торино, Вербано-Кузио-Осола, Верчели	1180
Пулия	Бари	3 907 683	19 541	199,98	Бари, Барлета-Андрия-Трани, Бриндизи, Лече, Фоджа, Таранто	257
Тоскàна	Флоренция	3 661 981	22 987	159,30	Арецо, Флоренция, Гросето, Ливорно, Лука, Маса и Карара, Пиза, Пистоя, Прато, Сиена	273
Калàбрия	Катандзаро	1 846 610	15 221	121,31	Катандзаро, Козенца, Кротоне, Реджо Калабрия, Вибо Валенция	404
Сардѝния	Каляри	1 578 146	24 100	65,48	Каляри, Нуоро, Ористано, Сасари, Южна Сардиния	377
Лигурия	Генуа	1 507 636	5416	278,36	Генуа, Империя, Специя, Савона	234
Мàрке	Анкона	1 484 298	9427	158,85	Анкона, Асколи Пичено, Фермо, Мачерата, Пезаро и Урбино	225
Абруцо	Акуила	1 272 627	10 831	117,49	Киети, Акуила, Пескара, Терамо	305
Фриули-Венèция Джулия	Триест	1 194 248	7932	150,55	Гориция, Порденоне, Триест, Удине[5]	215
Трентѝно-Алто Àдидже	Тренто	1 077 143	13 605	79,17	Болцано, Тренто	282
Умбрия	Перуджа	856 407	8464	101,18	Перуджа, Терни	92
Базиликàта	Потенца	537 577	10 073	53,37	Матера, Потенца	131
Молѝзе	Кампобасо	290 636	4460	65,16	Кампобасо, Изерния	136
Вàле д'Аòста	Аоста	123 130	3261	37,76	Аоста[6]	74
Италия	Рим	58 997 201	302 068	195	107	7896

Президенти на регионите

Във всички региони гласуването се извършва съгласно Закон Татарела или неговите изменения, с пряк избор на президент, с изключение на Вале д'Аоста, където президентът се избира от Регионалния съвет, и в Трентино-Алто Адидже, където службата на Президент на региона се възлага на Президента на Автономна провинция Тренто и на Президента на Автономна провинция Болцано на ротационен принцип.

Разположение	Регион	Административно деление	Столица	Знаме	Регионален президент	начало на през.	Регионално седалище
	Вале д'Аоста		Аоста		Ерик Лавева (Валдостански съюз)	2020
	Пиемонт		Торино		Алберто Чирио (Форца Италия)	2019
	Лигурия		Генуа		Джовани Тоти (Cambiamo!)	2015, 2020
	Ломбардия		Милано		Атилио Фонтана (Лега Норд)	2018
	Трентино-Алто Адидже		Тренто		Маурицио Фугати (Лега Норд)	2021
	Венето		Венеция		Лука Дзая (Лега Норд)	2010, 2015, 2020
	Фриули-Венеция Джулия		Триест		Масимилиано Федрига (Лега Норд)	2018
	Емилия-Романя		Болоня		Стефано Боначини (Демократическа партия)	2014, 2020
	Тоскана		Флоренция		Еудженио Джани (Демократическа партия)	2020
	Умбрия		Перуджа		Донатела Тезей (Лега Норд)	2019
	Марке		Анкона		Франческо Акуароли (Братя италианци)	2020
	Лацио		Рим		Никола Дзингарети (Демократическа партия)	2013, 2018
	Абруцо		Акуила		Марко Марсилио (Братя италианци)	2019
	Молизе		Кампобасо		Донато Тома (Форца Италия)	2018
	Кампания		Неапол		Винченцо де Лука (Демократическа партия)	2015, 2020
	Пулия		Бари		Микеле Емилияно (независим лявоцентристки)	2015, 2020
	Базиликата		Потенца		Вито Барди (Форца Италия)	2019
	Калабрия		Катандзаро		Роберто Окиуто (Форца Италия)	2021
	Сицилия		Палермо		Нело Музумечи (#DiventeràBellissima)	2017
	Сардиния		Каляри		Кристиян Солинас (Partito Sardo d'Azione)	2019

Вижте също

• Административно деление на Италия
• Италиански регион с обикновен статут
• Италиански регион със специален статут
• Метрополни градове на Италия
• Провинции на Италия
• Списък на градовете в Италия

Бележки

1. istat-struttura pag. 14..
2. istat-struttura pag. 52..
3. Ще бъдат изменен с Конституционен закон от 18 октомври 2001, n. 3, "Modifiche al titolo V della parte seconda della Costituzione".
4. ISTAT. Bilancio demografico mensile e popolazione residente per sesso, anno 2022 // Посетен на 2024-2-23.
5. Провинциите Гориция, Порденоне и Триест са премахнати на 30 септември 2017 с Регионале закон L.R. 26/2014
6. За Вале д'Аоста провинциалните правомощия се изпълняват от региона, така че няма провинциална администрация.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Regioni d'Italia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​