Регинариди
From Wikipedia, the free encyclopedia
Регинаридите (на немски: Reginare) са знатна средноевропейска аристократична фамилия, която играе голяма роля от началото на 10 век преди всичко в днешна Белгия.[1][2][3]
Издигането на фамилията започва, когато Гизелберт, граф в Маасгау, отвлича през 846 г. една дъщеря на император Лотар I и се жени за нея. Бракът е признат 849 г., потомците имат произход от Карл Велики и така принадлежат – въпреки предишното престъпление – към най-горното съсловие на европейската аристокрация.
Фамилията дава три херцога в Долна Лотарингия, графове на Хенегау и Льовен, ландграфове на Брабант по-късно херцози на Брабант (едновременно са и херцози на Долна Лотарингия). От 1247 г. са с Дом Хесен ландграфове на Хесен, по-късно курфюрстове на Хесен и Велики херцози на Хесен.
Владетелството на Регинаридите свършва със смъкването на последния Велик херцог Ернст Лудвиг през ноември 1918 г.