Райчиловци

Райчиловци (на сръбски: Рајчиловци или Rajčilovci) е село в Община Босилеград, Сърбия.

Райчиловци Рајчиловци/Rajčilovci
Основно училище в Райчиловци
Райчиловци 42.485, 22.4728
Страна	Сърбия
Окръг	Пчински окръг
Община	Босилеград
Надм. височина	718 m
Население	1840 души (2011)
Райчиловци в Общомедия

История

В регистър на джелепкешани от 1576 г. е отбелязано село Райчилофча като част от каза Илидже. Посочени са шест местни жители, натоварени да доставят общо 210 овце.^[1] Селото е изцяло българско и винаги е било населявано предимно от българи, то е било даже част от България за кратък период от 1878 до 1920 когато след победата на Антантата над България бива предадена на Кралство Югославия която по никакъв начин не се отнасяла добре спрямо местните българи, подлагайки ги на всякакъв вид репореси, за кратко обаче лъч надъжда има за селото през периода 1941-44 година когато влиза отново в пределите на България.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Райчиловци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[2]

Иконите в храма „Възнесение Господне“ са от 1899 година, дело на самоковския майстор Иван Костадинов Вальов.^[3]

Население

От 1948 до 2002 г. населението на Райчиловци се учетворява. Последните преброявания разкриват следните данни:

• 1948 - 435
• 1953 - 438
• 1961 - 423
• 1971 - 675
• 1981 - 1163
• 1991 - 1652
• 2002 - 1817
• 2011 – 1840

Етнически състав

Етническият състав на Райчиловци е следният (2002 г.):

• 69,45% българи
• 8,42% сърби
• 3,90% югославяни
• 0,55% македонци

Личности

Родени в Райчиловци

• Арсо Зарев Ивков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война^[4]
• Георги Анакиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина^[5]
• Георги Накев (Наков, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Нестроева рота на 7 кумановска дружина^[6]
• Илия Георгиев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина^[7]

Бележки

1. Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 146.
2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
3. Храм Вазнесења Господњег // Епархија Врањска. Посетен на 25 декември 2017.^{[неработеща препратка]}
4. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 222, л. 36
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.