![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/Ipatyev_house_basement.jpg/640px-Ipatyev_house_basement.jpg&w=640&q=50)
Разстрел на семейство Романови
екзекуцията на последния руски император Николай II и семейството му / From Wikipedia, the free encyclopedia
Екзекуцията на царското семейство Романови (последният руски император Николай II и семейството му) е извършена в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. Приложено е изпълнението на резолюцията на изпълкома на Уралския областен съвет на работническите, селските и войнишките представители,[1] ръководен от болшевиките. Заедно с кралското семейство са застреляни и четирима членове на свитата му.
Разстрел на семейство Романови | |
![]() | |
Място | Ипатиева къща, Екатеринбург |
---|---|
Дата | 16 срещу 17 юли 1918 г. |
Жертви | Николай II, Александра Фьодоровна, Олга Николаевна, Татяна Николавена, Мария Николаевна, Анастасия Николаевна, Алексей Николаевич, Евгений Боткин, Иван Харитонов, Алоизий Труп, и Анна Демидова |
Разстрел на семейство Романови в Общомедия |
Въпросът за съществуването на заповедта на Ленин за убийството на Николай II и семейството му остава спорен в съвременната историография: повечето историци признават вероятността за нейното съществуване[2][3][4], но има и възражения[5][6]. Историкът Генрих Йофе разглежда и двете версии и се фокусира върху факта, че Ленин няколко часа преди екзекуцията е пратил телеграма с отрицателен отговор на журналистите, които питат за истинността на слуховете за убийството на царското семейство.[7] Сред юристите също няма консенсус дали екзекуцията е била наредена от висшето съветско ръководство. Ако съдебният експерт Ю. Жук счита за безспорен факт, че изпълкомът на Уралския областен съвет е действал в съответствие с инструкциите на висшите служители на съветската държава,[8] то старшият следовател по особено важни дела на Следствения комитет на Руската федерация (вкл. към прокуратурата на Руската федерация до 15 януари 2011 г.) Владимир Соловьов, който от 1993 г. ръководи разследването на обстоятелствата на убийството на царското семейство[9], в интервютата си през 2008-2011 г., твърди, че екзекуцията на Николай II и семейството му е била извършена без нареждането на Ленин и Свердлов.[10][11][12] Тъй като преди решението на Президиума на Върховния съд на Русия от 1 октомври 2008 г. се смята, че Уралският регионален съвет не е съдебен или друг орган, който има правомощието да постановява присъда, описаните събития дълго време се разглеждат от правна гледна точка не като политическа репресия, а като убийство, което попречва на посмъртната реабилитация на Николай II и семейството му.[13]
Тленните останки на петима членове на императорското семейство, както и на техните четирима слуги, са открити през юли 1991 г. в околностите на Екатеринбург под насипа на Стария коптяковски път. Те са идентифицирани по време на разследването на наказателното дело, водено от руската Генерална прокуратура. На 17 юли 1998 г., на 80-ата годишнина от екзекуцията, останките на членовете на императорското семейство са погребани в катедралата „Св. св. Петър и Павел“ в Санкт Петербург. През юли 2007 г. са намерени тленните останки на царевич Алексей и на великата княгиня Мария. През септември 2015 г. Следственият комитет на Русия възобновява разследването на смъртта на кралското семейство.[14]