Равенският екзархат е византийска провинция, намираща се на Апенинския полуостров (Североизточна Италия) със столица Равена, укрепен град, представящ защита срещу настъплението на варварите. Като екзархат е известна от 584 година при император Маврикий. Нахлуващите лангобарди постепенно намаляват територията му и го завладяват през 751 г. След завоевателните походи на Пипин Къси (754, 756) земите на Равенския екзархат преминават към франките. След това Пипин Къси ги подарява на папата заедно с Римската област и това поставя началото на Папската държава.
Византийска провинция
Равена става столица на Западната Римска империя през 402 година при император Хонорий благодарение на пристанището си с излаз в Адриатическо море и идеалното си за отбрана разположение сред непроходими блата. Градът остава столица на империята до нейното падане през 476 г., кога става столица на Одоакър а по-късно (при Теодорих Велики) е столица и на остготското кралство. През 540 г. по време на войните, които води византийският император Юстиниан I с цел да си върна загубената Западна Римска империя (535 – 554), Равена е превзета от византийския пълководец Велизарий. В годините на византийско управление градът е резиденция на византийския наместник. Титлата екзарх е учредена от император Маврикий в 584 г. за управители, оглавяващи административната и военната власт в сравнително отдалечени провинции[1].
Екзарси на Равена
Години на управление | Екзарх |
---|---|
584 – 585 | Деций |
585 – 589 | Смарагд |
589 – 598 | Роман |
598 – 603 | Калиник |
603 – 611 | Смарагд (повторно) |
611 – 616 | Иоан I Лемигий |
616 – 619 | Елефтерий |
619 – 625 | Григорий I |
625 – 643 | Исаак |
643 – 645 | Теодор I Калиопа |
645 – 649 | Платон |
649 – 652 | Олимпий |
653 – 666 | Теодор I Калиопа (повторно) |
666 – 678 | Григорий II |
678 – 687 | Теодор II |
687 – 702 | Йоан II Платин |
702 – 710 | Теофилакт |
710 – 711 | Иоан III Ризокоп |
711 – 713 | Евтихий |
713 – 726 | Схоластик |
726 – 727 | Павел |
728 – 752 | Евтихий |
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.