![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Taxi-drivers-protest.jpg/640px-Taxi-drivers-protest.jpg&w=640&q=50)
Протест
From Wikipedia, the free encyclopedia
Протестът (наричан също демонстрация) е публичен израз на възражение, неодобрение или несъгласие срещу идея или действие, обикновено политически.[1][2]Протестите могат да приемат най-различни форми – от отделни изявления до масови демонстрации. Протестиращите могат да организират протест като начин публично да изразят мнението си в опит да повлияят на общественото мнение или правителствената политика, или могат да предприемат директни действия в опит да наложат желаните промени сами. [3] Когато протестите са част от систематична и мирна ненасилствена кампания за постигане на определена цел и включват използване на натиск, както и убеждаване, те надхвърлят обикновения протест и могат да бъдат по-добре описани като случаи на гражданска съпротива или ненасилствена съпротива. [4]
![]() | Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Различните форми на себеизразяване и протест понякога се ограничават от правителствата (например чрез изискване за получаване на разрешение за протест)[5], от икономически обстоятелства, религиозни догми, социални структури или медиен монопол. Една от реакциите на държавата срещу протестите е използването на специални полицейски части за борба с безредиците. Наблюдателите отбелязват засилена милитаризация на този вид полиция в много държави, където тя разполага с бронирани превозни средства и снайперисти, които използва срещу протестиращите. При подобни реакции протестите могат да приемат формата на открито гражданско неподчинение, по-леки форми на съпротива срещу ограниченията или могат да се прехвърлят в други области като културата и емиграцията. Крайната форма на протест се превръща в революция.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Taxi-drivers-protest.jpg/640px-Taxi-drivers-protest.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Demonstration_against_Ahmadinejad_in_Rio.jpg/640px-Demonstration_against_Ahmadinejad_in_Rio.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a4/Jakarta_farmers_protest14.jpg/640px-Jakarta_farmers_protest14.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/Demonstration_in_front_of_the_headquarters_of_the_Spanish_National_Police_in_Barcelona.png/640px-Demonstration_in_front_of_the_headquarters_of_the_Spanish_National_Police_in_Barcelona.png)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/91/September2019jakartademo2.jpg/640px-September2019jakartademo2.jpg)
Доказан факт е[кой го твърди?], че протестите нерядко успяват да обединят цялото общество. Също така е видно и това, че в по-голямата си част протестите успяват да постигнат напълно своите искания и своята цел в полза на цялото гражданско общество.
Срещу самия протест може да бъде противопоставен контрапротест. В такива случаи контрапротестиращите демонстрират своята подкрепа за личността, политиката, действията и т.н., които са в прицела на първоначалния протест. Между протестиращите и контрапротестиращите понякога могат да възникнат сериозни сблъсъци.