Притча

Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ.

„Завръщането на блудния син“, Рембранд

Съдържа нравствено поучение (премъдрост)^[1][2]. По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики.

Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата.

Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля^[3]

Източници

1. Безрукова В. С. Притча^{[неработеща препратка]} // Основы духовной культуры (энциклопедический словарь педагога), 2000
2. Поликовская Л. Притча // Энциклопедия Кругосвет: Универсальная научнопопулярная онлайн-энциклопедия
3. Ст. Димитрова. „Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието“. том 1. С., 2011. стр. 22 – 33

Литература

• Притчите на Иисус Христос
• Ст. Димитрова. „Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието“, С., 2011:
  • том 1. „Бисерната броеница на Сарасвати“,
  • том 3. „Когато белият жерав разтвори крилете си“

Вижте също

• Мит
• Парабола
• Приказка
• Алегория