Приморски край

Приморски край е субект на Руската Федерация в Далекоизточния федерален окръг^[1]. Площ 164 673 km² (22-ро място в Руската Федерация, 0,96% от нейната площ). Население по данни на Росстат към 2019 г. 1 902 718 души (27-о място в Руската Федерация, 1,31% от цялото население). Административен център град Владивосток. Разстояние от Москва до Владивосток 9302 km.

Приморски край Приморский край
Субект на Руската федерация
Приморски край на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Владивосток
Площ	164 673 km²
Население	1 902 718 души (2019) 11,6 души/km²
Адм. център	Владивосток
Федерален окръг	Далекоизточен федерален окръг
Губернатор	Олег Кожемяко
Часова зона	UTC +10
МПС код	25, 125
Официален сайт	www.primorsky.ru
Приморски край в Общомедия

Историческа справка

Първото руско селище в региона е основано през 1860 г. като военен пост, след което прераства в град Владивосток. През 1866 г. е основано село Николское, което от 1897 г. е със статут на град Николск, от 1926 г. град Николск-Усурийски, а от 1957 г. град Усурийск. Приморският край е образуван на 20 октомври 1938 г. с указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР – „За разделяне на Далекоизточния край на Хабаровски и Приморски край“.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Приморския край е разположен е в южната част на Руския Далечен изток. На север граничи с Хабаровски край, на запад – с Китай, на югозапад с КНДР, а на изток, югоизток и юг се мие от водите на Японско море (1350 km брегова линия). На юг бреговата линия е силно изрязана, като тук е разположен големия залив Петър Велики, разделен на редица по-малки заливи – Посет, Славянски, Амурски, Усурейски, Восток, Америка и множество острови: Руски, Рейнеке, Путятин, Асколд и др. Останалото крайбрежие (около 700 km) на югоизток и изток от нос Поворотни на юг до границата с Хабаровски край е слабо разчленено, само с два характерни залива – Олга и Владимир. Поради своето географско положение Приморския край има изключително икономическо, геополитическо, военно и културно значение за Руската федерация. В тези си граници заема площ от 164 673 km² (22-ро място в Руската Федерация, 0,96% от нейната площ).^[2]

Релеф

Централната и източната част на Приморски край е заета от планини, отнасящи се към планинската система Сихоте Алин. Тя се състои от успоредни хребети простиращи се от югозапад на североизток. Преобладава среднопланинския релеф с височини около 600 – 700 m, максимална – връх Облачная 1854 m. На запад са разположени източните разклонения на Източно-Манджурските планини. Между тях и Сихоте Алин се простират две обширни низини: Приханкайската низина между езерото Ханка на север и Амурския залив на юг и Усурийската низина на север от езерото Ханка до устието на река Болшая Усурка (десен приток на река Усури). По крайбрежието на Японско море има малки крайбрежни низини, разположени около устията на по-големите реки.^[2]

Климат

Климатът на Приморския край е с типичен мусонен характер. Зимата е кратка, но студена, като минималните януарски температури се спускат до -30 °C във Владивосток и от -40 °C до -45 °C във вътрешните части на планината Сихоте Алин. Средната януарска температура се колебае от -12 °C до -14 °C по крайбрежието и от -20 °C до -27 °C във вътрешността. Лятото е облачно, дъждовно с чести циклони. Летният максимум достига до 40 °C, като средната юлска температура варира от 14 °C до 21 °C в равнинните части. Годишното количество на валежите е около 600 – 900 mm и те падат предимно през летния сезон по време на преминаването на тайфуните. По крайбрежието на Японско море, от север на юг преминава студено течение, с което са свързани и честите мъгли. Вегетационниет период продължава от 120 до 130 дни на север до 160 – 200 дни на юг.^[2]

Води

Речната система на Приморския край е представена от 56 821 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 140 965 km и принадлежи към два водосборни басейна – на Охотско и Японско море. Около 2/3 от територията на края (централните, западните и северни части) принадлежи към водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море. Най-голямата река е Усури (десен приток на Амур) с притоците си Болшая Усурка, Бикин, Криловка, Арсеневка и др. Те само в горните си течения имат планински характер, а в останалата си част са типични равнинни реки. Няколко реки – Илистая, Мелгуновка и др. се вливат в езерото Ханка, от което изтича граничната река Сунгача, ляв приток на Усури. На изток, югоизток и юг текат къси планински реки, с бурни течения, вливащи се директно в Японско море – Самарга, Кема, Авакумовка, Раздолная и др. Подхранването на реките е смесено, като преобладава дъждовното. Водния режим на реките в Приморския край се характеризира с ниско разтегнато във времето пролетно пълноводие, с епизодични дъждовни прииждания през юли и август по време на тайфуните и ясно изразено зимно маловодие. Реките в района замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през март или април.^[3]

На територията на Приморски край има над 3 хил. езера с обща площ около 3,3 хил.km². Те са разположени основно в низините и покрай теченията на големите реки. Най-голямото езеро е Ханка, на границата с Китай (1/3 на китайска територия).^[3]

Почви, растителност, животински свят

В планинските горски райони преобладават кафявите горски и кафявите подзолисти почви. За равнините са характерни кафявите подзолисти и ливдно-кафяви оподзолени почви, а по долините на реките – алувиалните почви. За отглеждане на селскостопански култури се използват предимно плодородните почви в низините и по долините на реките. Около 74% от територията на Приморския край е покрита с гори. Горите са изключително разнообразни по състав и включват както иглолистни така и широколистни видове, много от които са ендемични. В северната част на края са съсредоточени тъмните иглолистни и смърчово-елови гори. (аянски смърч, белокора ела), а по склоновете на планините – светли иглолистни гори от даурска лиственица. В южните части на края са развити многоетажни гори от манджурски тип с преобладаване на широколистните видове (корейски кедър, корейски и аянски смърч, едролистен бор, монголски дъб, жълта бреза, липа, манджурски орех, амурска лиственица, ясен, габър и др.). Общите запаси от дървесина се изчисляват на 1,8 млрд.m³, като 73% от тях са иглолистни породи.^[2]

Животинският свят е богат по видов състав и се отличава с форми на северни и южни представители. петнист елен, зубър, сърна, дива свиня, лос, усурийски тигър, рис, леопард, вълк, мечка, собол, енотовидно куче, усурийска котка, лисица, видра, росомаха, гризачи (бялка, манджурски заек, бурсук, мишки и др.).^[2]

Население

Населението на края е 1 929 008 души към 2016 г.^[4], а на 1 януари 2017 г. 1 923 116 души.

Населени места с повече от 10 000 души:

Владивосток	606 653	Лесозаводск	36 027	Черниговка	13 046
Усурийск	168 598	Далнегорск	35 405	Чугуевка	12 171
Находка	153 581	Далнереченск	26 378	Камен-Риболов	10 909
Артьом	105 338	Фокино	23 219	Хорол	10 860
Арсениев	53 083	Лучегорск	19 578	Покровка	10 360
Спаск-Дални	41 539	Трудовое	18 522	Погранични	10 179
Болшой Камен	38 718	Кавалерово	14 614
Партизанск	37 470	Славянка	12 518

Етнически състав

Според данни от преброяването от 2010 г. Приморски край е населен от:^[5]

руснаци (85.66%)   украинци (2.55%)   корейци (0.96%)   татари (0.54%)   узбеки (0.46%)   беларуси (0.30%)   арменци (0.30%)   други (9.23%)

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Приморски край

В административно-териториално отношение Приморски край се дели на 12 краеви градски окръга и 22 муниципални района. Има 12 града, всичките с краево подчинени и 27 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Приморски към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Владивосток (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
І. Арсениев	39	52 767	гр. Арсениев	52 767	300
ІІ. Артьом	506	118 284	гр. Артьом	106 732	53
ІІІ. Владивосток	562	633 414	гр. Владивосток	606 589
ІV. Далнегорск	5342	43 211	гр. Далнегорск	35 034	536
V. Далнереченск	108	28 891	гр. Далнереченск	26 121	412
VІ. Лесозаводск	3064	43 481	гр. Лесозаводск	35 816	374
VІІ. Находка	360	152 294	гр. Находка	151 420	169
VІІІ. Партизанск	1289	45 106	гр. Партизанск	37 291	155
ІХ.Спаск-Дални	43	41 127	гр. Спаск-Дални	41 127	243
Х.Усурийск	3625	196 863	гр. Усурийск	170 660	112
ХІ. Болшой Камен	120	39 739	гр. Болшой Камен	38 493	97
ХІІ. Фокино	291	31 551	гр. Фокино	23 157	113	Дунай, Путятин
Муниципални райони
1. Анучински	3885	13 380	с. Анучино	4462	259
2. Далнереченски	7290	9757	гр. Далнереченск		412
3. Кавалеровски	4215	24 244	сгт Кавалерово	14 525	468	Горнореченски, Хрустални
4. Кировски	3430	19 008	сгт Кировски	8370	331	Горние Ключи
5. Красноармейски	20 660	18 889	с. Новопокровка	3646	488	Восток
6. Лазовски	4710	12 877	с. Лазо	3434	205	Преображение
7. Михайловски	2741	30 238	с. Михайловка	9153	131	Новошахтински
8. Надеждински	1596	38 698	с. Волно-Надеждинское	6694	45
9. Октябърски	1700	27 500	с. Покровка	10 360	146	Липовци
10. Олгински	6416	9487	сгт Олга	3625	560
11. Партизански	4097	29 610	с. Владимиро-Александровское	5708	193
12. Погранични	3750	22 542	сгт Погранични	10 215	208
13. Пожарски	22 570	28 553	сгт Лучегорск	19 352	499
14. Спаски	4209	27 967	гр. Спаск-Дални		243
15. Тернейски	27 102	11 388	сгт Терней	3318	707	Пластун, Светлая
16. Ханкайски	2689	22 288	с. Камен Риболов	10 909	260
17. Хасански	4130	31 545	сгт Славянка	12 314	225	Зарубино, Краскино, Посет, Приморски, Хасан
18. Хоролски	1968	27 626	с. Хорол	10 860	227	Ярославски
19. Черниговски	1840	33 359	с. Черниговка	13 046	202	Сибирцево
20. Чугуевски	12 347	22 907	с. Чугуевка	12 171	348
21. Шкотовски	2665	24 297	сгт Смоляниново	6758	97	Шкотово
21. Яковлевски	2400	14 227	с. Яковлевка	4480	303

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, птици, елен, технически, фуражни, зърнени култури, картофи, зеленчуци, плодове, фуражни култури. Има пчеларство.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	626[6]	741,6[7]	564,5	448,1[7]	340,1[8]	314,0	413,7[8]

Източници

1. Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Дьяков В.И., Дьякова О.В., Сергеев О.И., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Приморски край (Приморский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 27. Полупроводник – Пустиня [Полупроводники – Пустыня]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-07-03 в Wayback Machine. ((ru))
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Приморски край
3. ((ru)) «Вода России» – Приморски край
4. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
5. ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
6. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
7. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
8. Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

• Официален сайт на администрацията на Приморския край Архив на оригинала от 2021-04-21 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Приморского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​