Правило на Фостър

Правилото на Фостър, известно още като островно правило или островен ефект, е екогеографско правило в еволюционната биология, което гласи, че членовете на даден вид стават по-малки или по-големи в зависимост от наличните ресурси в околната среда. Например, известно е, че пигмейските мамути са еволюирали от нормални мамути на малки острови. Подобни еволюционни пътеки са наблюдавани при слонове, хипопотами, боидни, ленивци, еленови и хора.^[1][2]

Garganornis ballmanni, открита като много голям фосил на гъска от островите Гаргано и Сконтроне в късния миоцен

Вижте също

• Островен гигантизъм
• Островен нанизъм

Източници

1. Juan Luis Arsuaga, Andy Klatt, The Neanderthal's Necklace: In Search of the First Thinkers, Thunder's Mouth Press, 2004, ISBN 1-56858-303-6, ISBN 978-1-56858-303-7, p. 199.
2. Jean-Baptiste de Panafieu, Patrick Gries, Evolution, Seven Stories Press, 2007, ISBN 1-58322-784-9, ISBN 978-1-58322-784-8, p 42.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Foster's rule в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​