Правен позитивизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Правният позитивизъм e школа на мисълта във философия на правото и юриспруденцията, която твърди че (1) Няма вътрешноприсъща или необходима връзка между законните положения на правото и етиката или морала, (2) Законите са правила, създадени от човешки същества. След като става обект на множество критики към средата и малко след 20 век, в САЩ правният позитивизъм придобива почти пейоративно звучене там. [1]