Права на животните
From Wikipedia, the free encyclopedia
Правата на животните[1] са идеи, според които някои или всички животни има правото да съществуват и най-основните им права, като нуждата да избегнат страдание, трябва да бъдат третирани като подобните такива права на хората.
Според тази идея животните имат правото да бъдат третирани като индивидите, които са със собствените си желания и нужди, а не като безчувствена собственост.
Защитниците на идеята се противопоставят на приписването на морални ценности и фундаментална защита, единствено на базата на различните видоде – идея, позната от 1970-те години като видизъм. Терминът е създаден от Ричард Д. Райдър[2], който твърди, че това е предразсъдък като всеки друг. Те твърдят, че животните не трябва да бъдат считани за собственост или да бъдат използвани за храна, облекло, научни тестове, забавление или пренос на товари. Много културни традиции по света като Джайнизъм, Даоизъм, Индуизъм, Будизъм, Шинтоизъм и Анимизъм също съдържат някои форми на права на животните.
Паралелно на дебата за моралните права животинското право е преподавано в много училища в Северна Америка[3], като някои известни учени като Стивън Уайс и Гари Франционе поддържат идеята за разширението на легалното право и личното право до нечовешките видове. Животните, най-често споменавани при аргументите в подкрепа на личното право, са човекоподобните маймуни. Идеята е подкрепена от някои защитници на животните, защото би нарушила бариерата между видовете, но среща противопоставяне от други, защото базира морални ценности на това как е устроен видът вместо на способността за страдание.
Критиците на идеята за правата на животните се аргументират с тезата, че нечовешките видове са неспособни да сключат обществен договор, вследствие на което не могат да имат права. Тази идея е обобщена от философа Роджър Скрутон, според който само хората имат задължения и поради това само хората имат права. Друг аргумент, свързван с идеята за утилитаризъм, е че животните могат да бъдат използвани като ресурс, докато не станат обект на безсмислено страдание; те може да имат някакво морално качество, но имат по-нисш статут от хората. Вследствие на това всеки интерес имат може да бъде пренебрегнат, въпреки че понятията необходимо страдание или легитимна жервта на интерес варират значително. Някои форми на активизъм в защита на правата на животните, като унищожението на ферми за добив на вълна и животински лаборатории от Фронта за животинска либерализация, търпят критики, включително от страна на движението за защита на животните.
Към ноември 2019 г. 29 държави забраняват експериментирането с човекоподобни маймуни. Аржентина гарантира основни човешки права на орангутана от 2014 г.